Джеффри Дивер - Спящата кукла

Докато разговаряха така обаче, безпокойство обхвана Данс. Положението се оказа сложно.

Тони Уотърс лъжеше.

Много измами успяват, защото човек просто не очаква, че ще го излъжат. Тя бе повикала Уотърс само за да получи информация за Даниел Пел, а не да го разпитва. Ако надзирателят беше заподозрян или не желаеше да сътрудничи, щеше да следи за признаци на стрес, да се задълбочава в отделни теми, докато той признае, че лъже, и накрая каже истината.

Този метод обаче може да е успешен само ако определиш поведенческия профил на разпитвания, когато не лъже, и едва след това започнеш да задаваш проблемните въпроси. Данс, разбира се, нямаше причина да го прави, защото очакваше Уотърс да говори истината.

Дори без добра представа за нормалното поведение на събеседника си обаче опитният специалист по кинесика понякога улавя лъжата. Най-изразените признаци са два: първо, лекото повишаване на тона, защото при повечето хора чувството за вина предизвиква емоционална реакция, при която гласните струни се напрягат. Другият признак са честите паузи преди и по време на отговорите, защото лъжата изисква по-усилена умствена дейност. Човек, който лъже, трябва постоянно да мисли какво той и другите са казали преди, да измисля отговори в съгласие с предишните му твърдения и онова, което си мисли, че събеседникът му знае.

В разговора с надзирателя Данс забеляза, че на няколко пъти гласът му изтъня и той правеше паузи на места, където не би трябвало да ги прави. Когато това й направи впечатление, тя се съсредоточи и върху другите особености на поведението му и установи, че те също издават неискреност: даваше повече информация от необходимото, отбягваше погледа й, смущаваше се — докосваше главата, носа и очите си — често се извръщаше.

Щом се появят съмнения за лъжа, разговорът се превръща в разпит и подходът на полицая се променя. Точно тогава Данс започна да задава въпроси за семейството му и по други теми, за които нямаше причина да лъже — за личния му живот, полуострова и така нататък. Целта й бе да установи основния поведенчески профил.

През това време тя извършваше и стандартния четиристепенен анализ на събеседника си, което щеше да й помогне да избере метод за разпит.

Първо се запита каква е ролята му в инцидента. Заключи, че в най-добрия случай Тони Уотърс крие нещо, а в най-лошия може да е съучастник на Пел.

Второ — защо лъжеше? Ясно. Не искаше да го арестуват или да загуби работата си, защото умишлено или по небрежност е улеснил бягството на Пел. Може би имаше личен или финансов интерес да помогне на убиеца.

Трето — какъв тип човек беше? Тази информация беше необходима, за да може разпитващият да нагоди собственото си поведение по заподозрения — дали да е агресивен или отстъпчив? Някои специалисти определят само дали разпитваният е интроверт или екстроверт, което дава представа колко ще бъде уверен в себе си, Данс обаче предпочиташе по-комплексен подход — следеше за личностни характеристики по системата на Майерс-Бригс, в които се включват три допълнителни двойки черти: мислещ или чувстващ, сензитивен или интуитивен, преценяващ или възприемащ.

Заключи, че Уотърс е мислещ, сензитивен, преценяващ екстроверт, което означаваше, че може да бъде по-пряма с него, отколкото с по-емоционален, затворен в себе си човек, и да използва система от поощрения и наказания, за да разобличи лъжите му.

Накрая се запита какъв вид лъжец е Уотърс. Има няколко типа лъжци: например манипулаторите, или „макиавелиевци“ (по името на безскрупулния италиански принц от Средновековието), лъжат безочливо и не виждат нищо лошо в това, използват измамата за постигане на целите си в личния живот, бизнеса, политиката или престъпленията. Има „социални“ лъжци, които лъжат за забавление, и адаптьори, които го правят, за да създават добро впечатление.

Достигна до заключението, че предвид дългогодишната му кариера на затворнически надзирател и лекотата, с която се опита да пренасочи разговора и да я отклони от истината, Уотърс спада към друга категория. Той беше „актьор“, човек, за когото е важно да държи всичко под контрол. Такива хора не лъжат често, а само ако се налага, не са толкова умели като манипулаторите, но все пак са способни лъжци.

Данс свали очилата си — с изискани тъмночервени рамки — и като се престори, че ги чисти, ги остави настрани и ги смени с втория си чифт — с по-тесни стъкла и черни стоманени рамки, „хищническите очила“, с които разпитваше Пел. Стана, заобиколи бюрото и седна на стола до Уотърс.