Джеффри Дивер - Спящата кукла

Самолет на „Юнайтид Експрес“ се спусна рязко, прелетя ниско над сградите и се скри зад дърветата, преди да кацне на монтерейското летище.

Катрин Данс и Майкъл О’Нийл бяха в заседателната зала на приземния етаж, точно под нейния кабинет. Стояха един до друг и гледаха голяма карта, на която бяха означени местата на блокадите — този път с цветни кабарчета, не с ентомологични лепенки. Все още не бяха открили хондата на шофьора от куриерската агенция и охраняваният периметър бе разширен със стотина километра.

Катрин Данс погледна суровото лице на О’Нийл и прочете в него решителност и тревога. Познаваше го добре. Бяха се запознали преди години, когато тя работеше като консултант по избиране на съдебни заседатели — наблюдаваше кандидатите при предварителното интервю и съветваше адвокатите кого да изберат и кого да отхвърлят. Прокуратурата я бе наела да избере съдебните заседатели по делото РИКО, в което О’Нийл беше главен свидетел. (Странно, но с покойния си съпруг се запозна при подобни обстоятелства, като репортерка, отразяваща едно дело в Салинас, на което той свидетелстваше за обвинението.)

Данс и О’Нийл бяха станали близки приятели. След като реши да работи в полицията и получи работа в регионалното управление на КБР, те често си сътрудничеха. Бившият й началник Стан Фишбърн бе единият й наставник, О’Нийл — другият. За шест месеца научи от него повече за воденето на разследвания, отколкото за цялото си официално обучение. Добре се допълваха. Мълчаливият и сдържан детектив предпочиташе класическите полицейски методи, като криминалистика, работа под прикритие, наблюдение и използване на информатори, докато Данс бе специалист по разпитите на престъпници, свидетели и жертви.

Добре съзнаваше, че нямаше да е на сегашната си работа без помощта на О’Нийл и без чувството му за хумор и търпението му (и всякакви малки услуги, например да я подсети да вземе лекарство против морска болест, преди да се качи на яхтата му).

Въпреки че методите и качествата им бяха различни, те имаха почти еднакъв начин на мислене и често бяха на една вълна. Удивляваше я, че макар да гледаше картата, той като че ли отгатваше мислите й.

— Какво има? — попита О’Нийл.

— В какъв смисъл?

— Нещо те притеснява. Не само това, че ти си големият шеф тук.

— Да.

Тя се замисли. Ето още едно качество на О’Нийл — той често я принуждаваше да сложи обърканите си мисли в ред, преди да заговори.

— Имам лошо предчувствие за Пел — отговори след малко. — Останах с впечатление, че животът на надзирателите не означава нищо за него. И Хуан. И онзи шофьор от куриерската служба… Сигурно и него е убил.

— Да, вероятно… Мислиш ли, че Пел иска да убива?

— Не, не е задължително. Просто е готов да убие, стига това да послужи за целите му, дори за някаква дреболия. В известен смисъл това е по-страшно, защото е по-трудно да предвидим действията му. Но да се надяваме, че греша.

— Ти никога не грешиш, шефке — отбеляза Ти Джей, който тъкмо влизаше.

Носеше лаптоп, който остави на очуканата маса под надпис „Най-издирвани в Калифорния“. Отдолу бяха десетте победители в конкурса, отразяващи етническия състав на щата: мексиканци, бели, азиатци и чернокожи, в този ред по численост.

— Откри ли Маккой и лелята на Пел?

— Още не. Хората ми работят по задачите. Вижте това.

Ти Джей нагласи екрана, за да виждат. Тримата се струпаха около компютъра, на чийто монитор се виждаше уголемената снимка от фотоапарата на Мортън Негъл. В по-едър мащаб и по-ясна, сега на нея се виждаше човек с дънково яке на паркинга, където бе избухнал пожарът. Влачеше голям черен куфар.

— Жена ли е? — попита О’Нийл.

Можеха да съдят за височината й, като я сравнят с автомобилите наоколо. На ръст изглеждаше колкото Данс, около метър и шейсет и седем. По-слаба. Шапката и слънчевите очила закриваха лицето й, но през прозореца на колата се виждаше ханш, малко по-широк, отколкото би бил тазът на мъж с тази височина.

— Тук проблясва нещо. Виждате ли? — Ти Джей посочи екрана. — Обица.

Данс погледна дупката на неговото ухо, където от време на време носеше диамантена или метална обица.

— Статистически е по-вероятно — защити Ти Джей предположението си.

— Добре. Съгласна съм.

— Блондинка, около метър и шейсет и пет — обобщи О’Нийл.

— Около петдесет килограма — добави Данс.

Нещо й хрумна. Обади се на Рей Каранео в кабинета и го накара да слезе.

Той се появи след няколко минути.