Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Агент Данс?

— Върни се в Салинас. Говори с управителя на „Ю мейл ит“. — Съучастничката най-вероятно бе проверила разписанието на доставките от „Уърлдуайд Експрес“. — Виж дали някой ще си спомни жена, отговаряща на това описание. Ако си спомни, съставете портрет на ЕЛИС.

Електронната идентификационна система на лицето е компютърна версия на класическия фоторобот, който детективите използват за съставяне на портрети на заподозрените по описания на очевидци.

— Слушам, агент Данс.

Ти Джей натисна няколко копчета на лаптопа, за да отпечата снимката на безжичния принтер в кабинета си. Каранео щеше да я вземе оттам.

Телефонът иззвъня.

— Ало.

Той проведе кратък разговор, по време на който си водеше записки.

— Обичам те, сладка — завърши и затвори. — Служителката от статистическото бюро в Сакраменто. Б-р-и-т-н-и. Обожавам това име. Много е сладка. Дори твърде сладка за мен. Да не говорим, че между нас нищо не може да се получи.

Данс вдигна вежда — по правилата на кинесиката това се интерпретираше като „Давай по същество“.

— Помолих я да потърси изчезналата жена от „Семейството“, с главно С. Преди пет години Саманта Маккой се преименувала на Сара Монро. Сигурно не й се е наложило да сменя монограмите на бельото си. Преди три години се омъжила за някой си Роналд Старки. Тук вече се получава проблем с монограмите. Както и да е, живеят в Сан Хосе.

— Сигурно ли е, че е същата Маккой?

— Истинската Маккой, имаш предвид. Очаквах да попиташ. Да. Слава на доброто старо социално осигуряване.

Данс се обади на служба „Справки“ и взе адреса и телефонния номер на Роналд и Сара Старки.

— Сан Хосе — измърмори О’Нийл. — Това е достатъчно близо.

За разлика от другите две жени от Семейството, с които Данс вече говори, Саманта беше имала възможност да заложи запалителната бомба сутринта и след не повече от час и половина да си бъде пак вкъщи.

— Работи ли? — попита Данс.

— Не проверих. Ще се обадя пак, ако искаш.

— Искаме — каза О’Нийл.

Ти Джей не му беше подчинен и в ясно установената йерархия на полицейските служби КБР стоеше над шерифството, но желанието на Майкъл О’Нийл беше като заповед от Катрин Данс. Дори повече.

След няколко минути Ти Джей се върна и съобщи, че според данъчната служба Сара Старки работи в малко издателство за учебна литература в Сан Хосе.

— Какво ще правиш? — поинтересува се О’Нийл. — Не трябва да се досети, че подозираме нещо.

— О, ще излъжа.

Обади се от телефон със закодиран номер.

— Ало. Обаждам се от бутик „Камино“. Получихме поръчка за Сара Старки, но куриерът ни твърди, че тази сутрин я е нямало. Знаете ли кога ще дойде на работа?

— Сара ли? Станала е грешка. Тя е тук от осем и половина.

— Наистина ли? Пак ще говоря с шофьора. Може би е по-добре да й изпратим поръчката вкъщи. Ще ви бъда благодарна, ако не й казвате нищо. Изненада е. — Данс затвори. — Цяла сутрин е била там.

Ти Джей изръкопляска:

— „Оскар“ за най-сполучлива лъжа от полицай получава…

О’Нийл се намръщи.

— Не одобряваш ли подривните ми методи? — попита Данс.

С типичния си ироничен тон той отговори:

— Напротив, просто сега ще трябва да й изпратим нещо. Секретарката ще те изпорти. Ще й каже, че има таен обожател.

— Така е. Ще й изпратим един от онези букети от балони с надпис: „Поздравления, не сте заподозряна.“

Секретарката на Данс — Мери-Елън Кресбах — ниска делова жена — донесе кафе за всички. (Данс никога не й поръчваше кафе, тя сама се сещаше.) Имаше три деца и обичаше да носи високи токчета, екстравагантни прически и ярък лак.

Полицаите й благодариха. Данс отпи глътка от превъзходното кафе. Съжали, че Мери-Елън не донесе и от бисквитите, които бяха на бюрото й. Завиждаше й на уменията да съчетае функциите на грижовна домакиня и най-добрата секретарка, която агентката някога е имала.

Данс забеляза, че жената не бърза да излезе.

— Не знам дали трябваше да ти казвам, но Брайън се обади.

— Така ли?

— Опасява се, че може да не си получила съобщението му от петък.

— Ти ми го предаде.

— Да, но не му казах. Това е.

Чувствайки погледа на О’Нийл, Данс отговори:

— Добре, благодаря.

— Искаш ли номера му?

— Имам го.

— Добре.

Секретарката стоеше упорито пред шефката си. Моментът беше деликатен. Данс не искаше да говори за Брайън Гъндерсън. Телефонът я спаси.

Тя вдигна, послуша за няколко секунди, сетне каза:

— Веднага изпрати някого да го доведе.