Нямаше значение дали ще го излъже или не. И в двата случая щеше да ги убие.
— О, и да ти кажа, че Ребека откри още един адрес. Адреса на Стюарт Данс.
Тази новина й подейства като шамар. Прилоша й. Страхът я обля като горещ душ, лицето й пламна.
Пак същата зависимост. Той се опитваше да я подчини, заплашвайки любимите й хора.
— Копеле! — изръмжа Ти Джей.
— Ако ми кажеш истината, на родителите ти и хлапетата няма да им се случи нищо. Отгатнах за семейството ти, нали? При първата ни среща. И това, че нямаш съпруг. Горката вдовица, Ребека ми каза. Моите съболезнования. Както и да е, предполагам, че в момента децата са при старците.
В този момент Катрин Данс взе решение.
Беше игра на късмет и при други обстоятелства едва ли щеше да избере този начин. Сега обаче, макар че последствията вероятно щяха да са трагични и в единия, и в другия случай, нямаше друг изход.
Единственото й оръжие бяха думите — и интуицията й. От А през Б до Х…
Трябваше да й помогнат.
Данс се обърна и погледна Пел в очите.
— Не се ли питаш защо сме тук?
— Това беше въпрос. Не ми трябват въпроси. Искам отговори.
Запазената марка на Даниел Пел — винаги трябваше той да командва.
— Моля те, позволи ми да продължа. Отговарям на въпроса ти. Моля те, нека да продължа.
Той се намръщи.
— Помисли добре. Защо толкова бързахме да дойдем? При нормални обстоятелства би използвала малкото име на разпитвания, но това можеше да прозвучи като опит да се наложи, а Даниел Пел трябваше винаги да владее положението.
Той се намръщи нетърпеливо:
— Говори по същество.
Ребека изсумтя:
— Опитва се да протака. Хайде, мили, да вървим.
— Защото исках да предупредя Мортън… — продължи Данс.
— Хайде да свършваме и да тръгваме — прошепна Ребека. — Бога ми, губим си…
— Тихо, красавице.
Пел обърна ясните си сини очи към Данс и се втренчи внимателно в лицето й, както бе направил в понеделник при разпита в Салинас. Струваше й се преди цяла вечност.
— Е, добре, искала си да го предупредиш за мен. И какво?
— Не. Исках да го предупредя за Ребека.
— За какво говориш?
Данс се втренчи в очите на убиеца и изрече:
— Исках да го предупредя, че ще те използва, за да го убиеш. Също както те е използвала да убиеш Уилям Кройтън преди осем години.
Данс забеляза лек проблясък в нечовешките очи на Даниел Пел.
Бе напипала слабото място на бога на спокойствието.
„Тя те използва…“
— Това са глупости — сопна се Ребека.
— Може би — измърмори Пел.
Катрин усети колебание.
Приведе се напред. Ние обикновено приемаме, че е по-вероятно някой да казва истината, ако стои по-близо до нас, отколкото ако се е отдръпнал назад.
— Убийството на Уилям Кройтън? Било е по неин сценарий. И знаеш ли защо, Даниел? За да убиеш жена му.
Той поклати глава, но внимателно слушаше всяка нейна дума.
— Ребека е била любовница на Кройтън. И след като жена му отказала да му даде развод, тя решила да използва теб и Нюберг, за да я убиете.
Ребека се изсмя грубо.
— Спомняш ли си Спящата кукла, Даниел? — продължи Данс. — Тириса Кройтън?
Сега тя използваше малкото му име, което създаваше чувство за по-голяма близост, съюз срещу общия враг. Това е типичен трик на специалистите по разпити.
Той мълчеше. Погледна за момент Ребека, после — пак Данс, която добави:
— Преди малко разговарях с нея.
Ребека подскочи:
— Какво?
— Беше дълъг разговор. Научих много неща.
Ребека се опита да се овладее:
— Даниел, изобщо не е разговаряла с момичето. Блъфира, за да си спаси кожата.
— Какво даваха по телевизията в нощта, когато с Нюберг влязохте у Кройтън? „Джепърди“, нали? Тя така ми каза. Кой друг би могъл да знае?
„Какво е Квебек?…“
Убиецът примигна изненадано. Вече цялото му внимание бе насочено към Данс.
— Тириса ми разказа, че баща й си имал любовници. Оставял децата на крайбрежната улица в Санта Крус и отивал да се среща с тях. Една вечер видял Ребека, която рисувала, и я качил в колата. Започнали да се виждат често. Тя го карала да се разведе, но той не искал или не можел заради съпругата си. Затова Ребека решила да я убие.
— Това е смешно — изкрещя Ребека. — Изобщо не е вярно.
Данс ясно виждаше, че е напипала нещо. Другата жена се изчерви и жестовете й ясно показваха наличие на стрес. Нямаше съмнение, че полицайката е близо до истината. Тя тъжно погледна убиеца:
— Крайбрежната улица… Ребека сигурно е чула за теб там, нали, Даниел? Там Семейството е продавало разни неща на битпазара, там сте извършвали кражбите си. Тази престъпна „секта“ е била доста известна. Наричали са ви „Циганите“. Били сте сензация. Обзалагам се, че Ребека е научила за теб точно по този начин. Трябвало й е изкупителна жертва, убиец. Линда ми разказа, че сте се запознали в Санта Крус. Мислеше си, че ти си я съблазнил, нали? Не, било е точно обратното.
Читать дальше