Джеффри Дивер - Спящата кукла

Жената на Негъл закрещя, момиченцето пищеше.

— Катрин — задъхано извика Ти Джей.

Пел се опитваше да насочи пистолета към нея. Стреля.

Тя залегна. Куршумът прелетя над нея.

Ти Джей беше млад и силен, но китките му бяха стегнати с белезници, а Пел черпеше сила от отчаянието и адреналина. Със свободната си ръка заудря младия полицай по врата и главата. Накрая убиецът се измъкна, вдигна пистолета, младият агент отчаяно се изтърколи под една маса, за да се прикрие.

Данс се хвърли напред, но знаеше, че няма да успее да го спаси. Ти Джей можеше да се смята за мъртъв.

Проехтя гърмеж. После пак.

Данс залегна и се огледа назад.

Мортън Негъл бе взел единия от пистолетите им и стреляше срещу Пел. Явно без опит в стрелбата, дърпаше рязко спусъка и не улучваше. Въпреки това не се отказваше.

— Копеле!

Пел приклекна, вдигна ръце в напразен опит да се прикрие, подвоуми се за момент, после стреля в корема на Ребека, изрита вратата и избяга навън.

Данс взе пистолета от Негъл, издърпа Ти Джей и пъхна оръжието в стегнатите му с белезници ръце.

В момента, в който се показаха на вратата, един куршум се заби в касата, поръсвайки ги с трески. Те отскочиха назад, приклекнаха. Данс успя да извади ключовете на белезниците от якето си и да се освободи. Ти Джей направи същото.

Предпазливо огледаха пустата улица. След няколко секунди чуха свирене на гуми от потегляща кола.

Данс извика на Негъл:

— Погрижи се за Ребека! Трябва ни жива.

Изтича при колата си и грабна микрофона от таблото. Той се изплъзна от треперещите й ръце. Тя си пое въздух, овладя треперенето и се обади в монтерейското шерифство.

Гневът те изкарва от контрол.

Но докато караше с пълна скорост, за да се измъкне от Монтерей, спомняйки си случилото се току-що, Даниел Пел не можеше да се успокои. Гласът на Катрин Данс, лицето на Ребека…

Спомняше си и събитията отпреди осем години.

Джими Нюберг, проклетият компютърджия и наркоман, бе казал, че имал информацията от вътрешен човек за Уилям Кройтън — от някакъв програмист, който бил уволнен преди шест месеца. Успял да разбере шифъра за алармата на Кройтън, и имал ключ от задната врата (макар че Пел много добре знаеше от кого ги е взел — от Ребека, разбира се). Джими го уверяваше, че чалнатият Кройтън държал много пари в къщата си.

Пел никога не би ограбил банка или бюро за осребряване на чекове, не правеше такива големи удари. Все пак му трябваха пари, за да разшири Семейството и да се преместят в планината. Ето, че сега му се предоставяше възможност да отнесе много само от един грабеж. Джими го увери, че в къщата нямало да има никого, никой нямало да пострада. Щели да отмъкнат сто бона, а Кройтън щял просто да се обади в полицията и на застрахователите и щял да забрави.

Точно както се беше досетила Катрин Данс.

С Джими се промъкнаха в двора и през безупречно оформените храсти и морава се приближиха до къщата. Пел видя, че вътре свети, но Джими обясни, че лампите се включвали автоматично. Вмъкнаха се през задната врата.

Нещо обаче не беше наред. Алармата се включи. Пел се обърна към Джими да му каже, че явно все пак в къщата има някого, но младежът вече влизаше в кухнята.

Вътре с гръб към тях имаше жена, която готвеше. Джими се приближи към нея. „Не! Какво прави?“ — помисли си Пел.

Джими я уби.

С хартиена салфетка извади от джоба си нож (един от онези в къщата на Семейството с отпечатъците на Пел по дръжката), с другата си ръка запуши устата на жената и я наръга. Тя падна.

— Какво правиш? — гневно прошепна Пел.

Нюберг се обърна и се подвоуми, но по лицето му личеше какво смята да направи. Когато замахна с ножа, той бе готов и отскочи. Острието мина на сантиметри от него. Пел грабна един тиган и удари Джими по главата. Той падна. Пел грабна един месарски нож от плота и го наръга.

След секунди Уилям Кройтън нахълта в кухнята, привлечен от шума. Двете му по-големи деца дотичаха след него и запищяха при вида на мъртвата си майка. Пел извади пистолета си и натика изпадналите в истерия хора в килера. Накрая успя да успокои Кройтън и попита за парите. Бизнесменът отговори, че са в бюрото в кабинета му.

За Даниел Пел уплашените, разплакани деца и баща им бяха като бурени в градината, като досадни гарги или насекоми.

През онази нощ нямаше намерение да убива никого, но за да овладее положението, нямаше избор. След две минути и тримата бяха мъртви.

Той заличи отпечатъците, взе ножа от Джими и всичките му документи, после изтича в кабинета, където за свой ужас откри, че наистина парите са в бюрото, но са само хиляда долара. Бързо огледа в спалнята на долния етаж, но намери само джобни пари и бижута. Не си направи труда да се качи на втория етаж, където спяло момиченцето. (Сега се радваше, че стана така. По ирония, ако беше убил детето, никога нямаше да узнае за предателството на Ребека.)