Джеффри Дивер - Спящата кукла

И да, наистина, музиката от „Джепърди“… Пел изтича обратно в кухнята, взе портфейла на Кройтън и диамантения пръстен на жена му.

Хукна навън, скочи в колата. Само след километър го спря полиция.

Ребека…

Спомни си първата им среща — „случайната“ среща в Санта Крус се оказа, че е била планирана предварително.

Пел си спомни колко обичаше крайбрежната улица, атракциите. Възхищаваше се от лунапарковете, как хората се оставят в чужди ръце — като или рискуват да се наранят на пързалките, или се замайват като упоени опитни зайчета, въртейки се безспир на знаменитата стогодишна въртележка „Луф“…

Спомни си как преди девет години при същата тази въртележка Ребека му извика:

— Здрасти, искаш ли да те нарисувам?

— Защо не? Колко?

— Няма да е скъпо. Седни.

Пет минути по-късно, след като бе нанесла само основните щрихи на лицето му, тя остави молива, огледа го и предизвикателно попита дали могат да се усамотят някъде. Отидоха в микробуса под мрачния поглед на Линда Уитфийлд. Пел не й обърна внимание.

Пет минути по-късно, след трескаво целуване и опипване, тя се отдръпна.

— Чакай…

„Какво има? — помисли си той. — Трипер, СПИН?“

Тя прошепна задъхано:

— Аз… трябва да ти кажа нещо.

Замълча и сведе очи.

— Какво?

— Може би няма да ти хареса и ако искаш, нека да не продължаваме. Ще ти направя портрета безплатно. Но чувствам някакво привличане към теб, макар и след толкова кратко време, и искам да ти кажа…

— Казвай.

— Сексът… не ми доставя удоволствие. Освен ако не ме заболи. Много да ме заболи. На повечето мъже не им харесва. Няма проблем…

Вместо отговор той я извъртя да легне на стегнатия си корем. И свали колана си.

Сега Пел се изсмя. Всичко е било преструвка. През тези десет минути на плажа и петте минути в микробуса тя някак си се бе досетила за фантазиите му и ги използва.

Звенгали и Трилби…

Той продължи да кара още няколко минути, докато дясната ръка го заболя от раната. Отби встрани, дръпна ръкава си и я погледна. Не беше сериозно — кървенето отслабваше. Обаче как болеше…

Все пак не колкото болката от предателството.

Бе в края на тихите квартали и сега трябваше да навлезе в по-населен район, а полицията щеше да го търси навсякъде.

Направи обратен завой и продължи да снове из улиците, докато видя светлини от стопове пред себе си. Спрял нисан „Инфинити“. В колата имаше само един човек. Наоколо нямаше други автомобили. Пел забави, но натисна спирачките едва в последния момент. Задната броня на скъпата кола издумка. Нисанът се отмести на няколко метра. Шофьорът погледна гневно в огледалото и слезе.

Пел също слезе, започна да клати глава. Заоглежда щетите.

— Вие не гледате ли? — попита другият шофьор, латиноамериканец на средна възраст. — Миналия месец я купих. — Вдигна очи, видя кръвта по ръката на Пел и се намръщи. — Ранен ли сте?

Погледна надолу и забеляза пистолета.

Твърде късно.

Първото, което Катрин Данс направи в дома на Негъл — докато Ти Джей подаваше сигнал за избягалия затворник — бе да се свърже с полицая, охраняващ родителите и децата й, и да го накара незабавно да ги заведе в управлението на КБР. Не вярваше Пел да си губи времето да изпълнява заплахите си, но не искаше да рискува.

После попита писателя и жена му дали убиецът е споменал накъде смята да бяга или къде е заветната му планина. Негъл бе казал истината пред Пел — нямаше представа къде се намира това място. Съпругата и децата му не знаеха нищо. Ребека беше тежко ранена и в безсъзнание. О’Нийл бе изпратил един от хората си с нея в линейката. Щеше да се обади веднага щом тя бъде в състояние да говори.

Данс се приближи до Келъг и О’Нийл, които стояха наблизо със сведени глави и обсъждаха бъдещите си действия. Каквато и лична неприязън да имаше между детектива и федералния агент, това не личеше от стойката и жестовете им. Двамата ефикасно и бързо организираха блокади и планираха претърсване на района.

Телефонът на О’Нийл иззвъня и той се обади. Намръщи се.

— Аха, да. Обадете се в Уотсънвил… Ще се погрижа. — Затвори и обяви: — Имаме следа. Кражба на кола в Марина. Човек, отговарящ на описанието на Пел — ранен — е откраднал черен нисан „Инфинити“. Въоръжен. — Добави мрачно: — Свидетелят е казал, че чул изстрели и когато погледнал, Пел затварял багажника.

Данс затвори очи и въздъхна. Още една жертва.

— Няма начин повече да остане на Полуострова — отбеляза О’Нийл. — Откраднал е колата в Марина, значи вероятно отива на север. Ще се стреми към Сто и първо шосе. — Детективът се качи в колата си. — Ще организирам команден пункт в Гилрой. И в Уотсънвил, ако тръгне към шосе №1.