Джеффри Дивер - Спящата кукла

Катрин съобщи сензационната новина:

— Ребека Шефилд помага на Пел.

— Какво? — стресна се Овърби.

— Нещо повече. Мисля, че тя е организирала бягството.

Шефът й поклати глава, несъмнено се питаше дали не е дал разрешение за нещо, което не е трябвало. Уинстън Келъг обаче се заинтригува:

— Много интересно. Разказвай.

— Тириса Кройтън ми каза няколко неща, които събудиха подозренията ми. Затова отново прегледах материалите, които имаме до момента. Спомняте ли си разпечатката от имейл, който намерихме в „Сий Вю“? Предположихме, че Пел го е изпратил на Джени от затвора. Само че вижте. — Тя показа разпечатката. — Адресът на писмото е capitolacorrectional — затвор „Капитола“. Само че разширението е точка-com. Ако наистина беше адрес на държавно учреждение, щеше да е точка-gov.

Келъг се намръщи.

— Мамка му, да. Изобщо не съм забелязал.

— Накарах Ти Джей да провери адреса.

Младият агент обясни:

— Адресът е на сървър в Сиатъл. Можеш да създадеш свой домейн, стига името да не е вече заето. Това е анонимен акаунт. Все пак ще поискаме заповед, за да прегледаме архивите.

— Анонимен ли? Защо тогава мислиш, че е била Ребека? — попита Овърби.

— Вижте имейла. Това изречение: „Кой може да иска повече от едно момиче?“ Необичаен израз. Направи ми впечатление, защото е взето от една песен на Гершуин.

— Какво толкова?

— Ребека използва абсолютно същия израз при първата ни среща.

— Все пак… — измърмори Овърби.

Данс го прекъсна.

— Да разгледаме фактите. Джени открадва първата кола от ресторант в Лос Анджелес в петък, а в събота се настанява в „Сий Вю“. Данните за телефонните й разговори и плащанията с кредитни карти показват, че е била в окръг Ориндж през цялата изминала седмица. Но жената, която е проверила разписанието на доставките за „Ю мейл ит“, е била там в сряда. Изпратихме по факса искане за разпечатка на плащанията с кредитните карти на Ребека. Във вторник е дошла от Сан Диего в Монтерей със самолет и се е върнала в четвъртък. Взела е кола под наем тук.

— Добре, добре — измърмори Овърби.

— Така, предполагам, че жената, с която Пел е говорил от „Капитола“, не е била Джени, а Ребека. Той й е казал името, адреса и електронната поща на Джени. От този момент Ребека е поела нещата. Избрали са Джени, защото е живеела наблизо и Ребека е можела да я следи.

Келъг се намеси:

— Значи знае къде е Пел и какво прави тук.

— Би трябвало.

— Да я арестуваме — предложи Овърби. — Ти ще я притиснеш, Катрин.

— Съгласна съм, само ми трябва малко повече информация, преди да я разпитам. Искам да говоря с Негъл.

— С писателя ли?

Тя кимна. Обърна се към Келъг:

— Ще отидеш ли да арестуваш Ребека?

— Разбира се. Само ми дайте хора.

Овърби каза, че ще се обади в шерифството и ще уреди няколко полицаи да го чакат пред „Пойнт Лобос“. Главният агент изненада Данс, като изтъкна нещо, за което не се беше сетила. Нямаха причина да смятат, че Ребека е въоръжена, но след като бе дошла с кола, значи не беше минала през охранителната система на летищата и можеше да носи пистолет.

Данс кимна на Ти Джей:

— Да тръгваме към Негъл.

По пътя телефонът й иззвъня.

— Ало?

Уинстън Келъг каза с необичайно напрегнат глас:

— Катрин, няма я.

— Ребека ли?

— Да.

— Другите добре ли са?

— Да. Линда каза, че Ребека не се чувствала добре и отишла да си легне. Не искала да я безпокоят. Прозорецът на спалнята й беше отворен, но колата й още е в гаража на КБР.

— Значи Пел я е взел.

— Така предполагам.

— Преди колко време?

— Легнала си е преди около час. Не знаят кога се е измъкнала.

Ако Пел и Ребека са искали да сторят нещо на другите жени, тя щеше да го направи лично или го пусне през прозореца. Данс реши, че двете не са застрашени, още повече, че ги охраняваха.

— Къде си сега?

— Връщам се в КБР — отговори Келъг. — Мисля, че Пел и Ребека са решили да бягат. Ще се обадя на Майкъл пак да блокират пътищата.

След като затвори, тя телефонира на Мортън Негъл.

— Ало?

— Катрин се обажда. Слушай, Ребека е с Пел.

— Какво? Отвлякъл ли я е?

— Не, работи за него. Тя е организирала бягството.

— Не!

— Вероятно са напуснали града, но може да си в опасност.

— Аз ли?

— Заключи вратите. Не пускай никого. Идваме към теб. След пет минути ще сме там.

Стигнаха за десет въпреки опасното (или както той го наричаше, „агресивно“) каране на Ти Джей — улиците бяха пълни с туристи, отиващи на почивка за уикенда. Спряха пред къщата и отидоха отпред. Данс почука. Писателят отвори след малко. Надникна навън и огледа улицата. Полицаите влязоха.