Еди никога не би го признала, но тайната й мечта бе дъщеря й да срещне друг мъж, пак да се омъжи и да се откаже от полицейската професия. Кати се справяше много добре като съдебен консултант. Защо пак да не се занимава с това? Пък и с Мартин Кристенсен поддържаха прекрасен уебсайт, от който дори изкарваха пари. Ако се посветяха изцяло на това, със сигурност щяха да постигнат много успехи.
Еди много обичаше зет си. Бил Суенсън беше мил, забавен и прекрасен баща. Смъртта му бе истинска трагедия. Оттогава обаче бяха минали години. Време беше дъщеря й да продължи да живее живота си.
Жалко, че Майкъл О’Нийл не беше свободен — с Кати бяха идеалната двойка (Еди не можеше да разбере защо, за Бога, се е оженил за тази примадона Ан, която се отнасяше към децата си като към коледна украса и се грижеше повече за галерията, отколкото за дома си). Е, агентът от ФБР, който дойде на тържеството на Стю, Уинстън Келъг — той също беше доста симпатичен. Приличаше й на Бил. После онзи Брайън Гъндерсън, с когото Кати излизаше…
Еди никога не се беше съмнявала в правилния избор на дъщеря си. Проблемът беше като при всеки неин опит да играе голф — в последствията. И тя знаеше причината. Кати й беше разказала за Уес, колко е недоволен, когато майка му излиза с мъже. Еди беше медицинска сестра, бе работила както с възрастни, така и с деца. Знаеше колко властни са те, колко са хитри и как умеят да манипулират, дори несъзнателно. Дъщеря й трябваше да се замисли сериозно. Тя обаче просто не искаше. Предпочиташе да зарови главата в пясъка като щраус…
Еди обаче не можеше да говори директно с момчето. Бабите и дядовците получават безкрайна радост от компанията на внуците си, но в замяна на тази привилегия губят правото да се месят в живота им. Тя бе споделила мислите си пред Катрин, която се съгласи — и очевидно не си взе поука, защото скъса с Брайън…
Възрастната жена се ослуша.
Стори й се, че чу шум на двора.
Надникна да види дали Стю е дошъл. Не, под навеса беше само нейната хонда. Тя погледна към улицата и видя полицейската кола.
Пак този звук. Като тракане на камъни.
Еди и Стю живееха близо до океана, на склона, спускащ се от центъра към Кармел Бийч. Задният им двор бе терасиран със стенички от камъни. Понякога някой от тях се разклащаше и падаше. На това приличаше шумът, който чу.
Тя отиде на остъклената тераса, отвори вратата и излезе. Не видя никого и не чу повече шум. Може би беше котка или куче. Стопаните нямаха право да ги пускат — Кармел имаше строг закон за домашните любимци — но по принцип хората проявяваха търпимост (актрисата Дорис Дей имаше прекрасен хотел, където се допускаха и животни) и в квартала се разхождаха няколко котки и кучета.
Тя затвори вратата и в този момент чу колата на Стю да влиза по алеята. Еди Данс отвори хладилника да извади нещо за децата и съвсем забрави за шума.
* * *
Разговорът със Спящата кукла доведе до интересни заключения.
От кабинета си Данс още веднъж провери дали момичето и лелята са добре настанени в мотела, закриляни от сто и двайсет килограмовия агент-канара с две големи оръжия. Албърт Стемпъл докладва, че всичко е спокойно.
— Момичето ми харесва — добави. — Лелята можеш да си я задържиш.
Данс прегледа бележките, които си бе водила по време на разговора. Отново ги прочете. Накрая се обади на Ти Джей.
— Покорният ви слуга е на вашите услуги, шефке.
— Донеси ми всичко, което знаем за Пел.
— Всичките бумаги, а?
— Да, до последното листче.
Данс затвори и преглеждаше бележките на Джеймс Рейнолдс, когато задъханият Ти Джей влезе — само три-четири минути след обаждането й. Може би гласът й бе прозвучал по-напрегнато, отколкото искаше.
Тя взе документите, които той й донесе, и ги разстла върху цялото бюро. За съвсем кратко време бяха събрали удивително количество материали. Започна да ги разлиства.
— Момичето помогна ли?
— Да — разсеяно отговори полицайката, като се втренчи в един лист.
Ти Джей добави още нещо, но тя не му обърна внимание. Разлисти още доклади, още бележки, писани на ръка. Накрая каза:
— Имам един въпрос, свързан с компютри. Ти разбираш. Върви да провериш това.
Загради няколко думи на един лист. Той ги погледна.
— Какво е това?
— Нещо ме безпокои.
— Не съм чувал такъв компютърен термин. Но ще се заема, шефке. Винаги готови.
* * *
— Имаме проблем.
Данс говореше на Чарлс Овърби, Уинстън Келъг и Ти Джей. Бяха в кабинета на Овърби и той си играеше с бронзова топка за голф, монтирана върху дървена подложка като скоростен лост на спортна кола. Искаше й се Майкъл О’Нийл да е тук.
Читать дальше