Джеффри Дивер - Спящата кукла

Момичето се изсмя мрачно, устните му трепереха.

— Видях го. С Бренда трябваше да сме на въртележките, но отидохме да си купим сладолед от едно магазинче на крайбрежната улица. И тогава го видях. Една жена се качи в колата му и той започна да я целува. И тя не беше единствената. По-късно го видях с друга, отиде в къщата й на брега. Затова не исках да ходи там. Исках да остане вкъщи с нас и с мама. Не исках да е с друга. — Избърса лицето си. — Затова излъгах. Престорих се на болна.

Значи Кройтън е имал любовници в Санта Крус — и е водел децата си, за да не го заподозре жена му, оставял ги е сами, докато е изневерявал.

— Затова всички бяха убити. Аз съм виновна.

Катрин се наведе напред и бавно и уверено изрече:

— Не, Тери. Не си виновна. Сигурни сме, че Даниел Пел е искал да убие баща ти. Не е било случайност. Ако беше дошъл тогава и бе видял, че ви няма, щеше да се върне друг път, когато баща ти е вкъщи.

Момичето спря да плаче.

— Наистина ли?

Данс изобщо не беше сигурна в това, което казваше, но не можеше да допусне момичето да живее с такова жестоко бреме.

— Да, наистина.

Тириса се поуспокои:

— Глупаво е. — Беше смутена. — Толкова е глупаво. Исках да ви помогна да го хванете, а се разревах като малко дете.

— Напротив, много ни помагаш — увери я Данс, без да крие вълнението си от онова, което току-що й беше хрумнало.

— Така ли?

— Да… Току-що ми хрумнаха още въпроси. Надявам се, че ще се съгласиш да ми отговориш на тях.

В този момент коремът й издаде странно, недоволно къркорене. Двете се засмяха и полицайката добави:

— Стига някой да ни донесе капучино и бисквити.

Тириса избърса очите си.

— Да, аз съм за.

Данс се обади на Рей Каранео и му нареди да ги снабди с амуниции от близката закусвалня. После се обади на Ти Джей, за да му каже да остане в управлението; очакваше промяна в плановете.

От А през Б до Х…

Спрял от другата страна на пътя срещу мотел „Пойнт Лобос“, Даниел Пел чакаше в колата, като се взираше през пролуката между кипарисите.

— Хайде — измърмори.

Само след няколко секунди Ребека се появи, бързо се промъкна през храстите с раницата си. Качи се при него и го целуна силно.

Облегна се назад.

— Проклето време.

Усмихна се и пак го целуна.

— Никой ли не те видя?

Тя се засмя:

— Излязох през прозореца. Казах им, че си лягам.

Той потегли.

Това беше последната нощ, която Даниел Пел прекарваше на полуостров Монтерей — и в известен смисъл последната му нощ на земята. По-късно щеше да открадне друга кола — джип или пикап — и да тръгне на север, по все по-криволичещи, тесни и неравни пътища, докато стигне имота си. Щеше да стане цар на планината, цар на Семейството, без никой да му нарежда, без никой да му пречи. Без никой да го заплашва. С десетина или двайсет млади хора, съблазнени да тръгнат след Вълшебния свирач.

Раят…

Преди това обаче трябваше да завърши мисията си тук. Трябваше да осигури безопасното си бъдеще.

Пел й подаде карта на окръг Монтерей. Тя извади едно листче и прочете написания на него адрес, докато гледаше плана.

— Не е далеч. Няма да ни отнеме повече от петнайсет минути.

Еди Данс погледна през прозореца и видя полицейската кола на улицата.

Това определено й вдъхна увереност — наоколо скиташе убиец — и тя бе благодарна на Кати, че се грижи за тях.

Мислите й обаче не бяха заети толкова с Даниел Пел. Мислеше си за Хуан Милар.

Еди беше уморена, старите й кости я боляха и бе доволна, че не реши да остане да работи извънредно — възможност винаги имаше, стига някоя сестра да пожелае. Смъртта и данъците бяха единствените сигурни неща в живота; нуждата от здравеопазване бе третото и Еди Данс можеше да работи колкото дълго и където си поиска. Не можеше да разбере защо съпругът й предпочита морските твари пред човеците. Толкова прекрасно бе да помагаш на хората, да ги утешаваш, да облекчаваш страданието им.

„Убий ме…“

Стюарт скоро щеше да се върне с децата. Той обожаваше внуците си, също като нея. Еди знаеше какъв късмет има, че Кати живее наблизо; децата на много нейни приятели бяха на стотици, дори хиляди километра от тях.

Да, голямо щастие бе, че Уес и Маги са тук, но щеше да е много по-доволна, когато онзи ужасен човек бъде арестуван и върнат в затвора. Работата на Кати в КБР винаги я беше тревожила (Стю изглежда се радваше, което я дразнеше още повече). Еди Данс никога не би посъветвала някоя жена да се откаже от кариерата си (самата тя винаги бе работила), но, Бога ми, да ходиш с пистолет и да арестуваш убийци и наркопласьори…