Джеффри Дивер - Спящата кукла

Дъждът беше спрял, но облаците бяха гъсти и можеше да има още превалявания. Въздухът бе студен и тежък, наситен с аромат на бор и евкалипт. След десет минути стигна до десетината бунгала на мотела. Приклекна, заобиколи отзад и продължи по друга пътека, спря и се огледа за полиция. Застина неподвижно и стисна пистолета — едно ченге се появи, огледа се и пак се върна пред бунгалото.

„Спокойно — рече си Пел. — Бъди внимателен. Не бързай.“

Продължи да върви още пет минути сред ухаещата мъглива гора. На стотина метра отзад, скрита от бунгалата и полицаите, имаше полянка, в средата на която бе издигната беседка. Вътре седеше някой. Сърцето му прескочи.

Жената гледаше към океана. Държеше скитник и рисуваше. Каквото и да сътвори, той знаеше, че ще е красиво. Ребека Шефилд имаше талант. Той си спомни първата им среща, прохладния, ясен ден на битпазара до плажа. Погледна го с присвити очи от ниското столче пред статива, близо до сергията на Семейството.

— Хей, искаш ли да те нарисувам?

— Може. Колко?

— Няма да ти взема скъпо. Седни.

Пел отново се огледа и след като не видя друг, тръгна към жената, която не подозираше за присъствието му. Бе вглъбена в гледката и движенията на молива. Бързо се приближи и застана точно зад нея. Изчака за момент.

— Здравей — прошепна.

Тя изписка, изпусна скицника, изправи се и бързо се обърна.

— Божичко!

За момент останаха неподвижно.

После Ребека се усмихна и пристъпи към него. Един порив на вятъра ги лъхна и почти заглуши думите й:

— По дяволите, липсваше ми.

— Ела, красавице — каза той и я придърпа към себе си.

Навлязоха в гората, за да не ги види някой от мотела.

— Знаят за Джени — каза Ребека.

— Знам. Видях по телевизията. — Той се намръщи. — Забравила нещо в стаята. Така са я открили.

— И какво сега?

Той сви рамене:

— Няма да създава повече проблеми.

Погледна кръвта под ноктите си. Отново целуна Ребека. Спомни си, че тя бе най-страстното момиче в Семейството. Балонът започна да расте.

— Не знам какво щеше да стане, ако не ми се беше обадила — прошепна той.

След като се настаниха в мотела, Пел бе оставил съобщение на телефонния секретар в дома й, за да й каже къде са. Малко преди полицейската акция Ребека му се обади в „Сий Вю“ и с трескав шепот го предупреди, че полицията знае къде е — Данс бе телефонирала да попита дали трите жени ще помогнат в преговорите, ако той вземе заложници. Пел още не искаше Джени да знае за другата съучастничка, затова й каза, че се обажда камериерката.

— Имахме късмет — отбеляза Ребека, като избърса от лицето си влагата от мъглата.

Изглеждаше страхотно. Джени бе добра в леглото, но не беше такова предизвикателство. Ребека можеше да те държи буден цяла нощ. Балонът не спираше да расте.

— Как се справят моите момичета?

— Карат се и ми късат нервите. Сякаш не сме се разделяли. Всичко е, както преди осем години. Само дето Линда е забила нос в Библията, а Сам не е вече Сам. Прекръстила се е. И вече има цици.

— Наистина ли помагат на ченгетата?

— О, и още как. Опитах се да ги заблудя, колкото мога, но няма как да го правя твърде явно.

— Не се ли досещат каква е истината?

— Не.

Той пак я целуна.

— Ти си най-добрата, любима моя. Благодарение на теб съм тук.

Джени Марстън беше само пионка — всичко бе организирано от Ребека. След като отхвърлиха искането му за обжалване, той започна да мисли за бягство. Успя да се добере до телефон в затвора, без никой да го подслушва, и се обади на Ребека. За известно време тя премисля как да го измъкне. Такава възможност се появи едва наскоро, когато му съобщи, че има план.

Бе прочела някъде за неразкритото убийство на Робърт Херън и реши да направи така, че подозренията да паднат върху него. Така щяха да го прехвърлят на място с по-слаб режим, за да го разпитат и да насрочат дело. Ребека намери стар чук, който пазеше от времето на Семейството, и го скри в гаража на лелята в Бейкърсфийлд.

Пел прегледа писмата от почитателите си, търсейки подходящ кандидат да му помогне. Спря се на Джени Марстън, която беше силно пристрастена към лошите момчета. Изглеждаше отчаяна и уязвима. Пел имаше ограничен достъп до компютри, затова Ребека отвори анонимен имейл адрес, от който, представяйки се за затворника, спечели сърцето на Джени. Една от причините да изберат нея бе, че Джени живееше само на около час от Ребека, която имаше възможност да я проверява, да разучава подробности от личния й живот и да представя нещата, сякаш Пел и младата жена имат духовна връзка.