Джеффри Дивер - Спящата кукла

„О, ние толкова си приличаме, мила, ние сме като двете страни на една монета.“

Любовта към кардиналите и колибрите, зеления цвят, мексиканската храна… Малко ти трябва да накараш някого като Джени Марстън да повярва, че сте сродни души.

Накрая Ребека, представяща се като Пел, успя да убеди Джени, че той е невинен за убийството на Кройтън, и я склони да му помогне в бягството. Идеята за запалителната бомба й беше дошла, след като огледа съдебния арест в Салинас и провери разписанието на доставките за куриерската служба „Ю мейл ит“. Ребека инструктира Джени: да открадне чука, да направи фалшивия портфейл, да ги подхвърли в Салинас. После й обясни как да направи запалителната бомба и откъде да купи огнеупорен костюм и чанта. След като се увери, че всичко е готово, пусна съобщението в сайта „Касапницата“, за да уведоми Пел, че всичко е готово.

— Тази, която се обади преди малко, беше Сам, нали? — попита сега убиецът.

Преди трийсет минути се беше обадил в бунгалото, представяйки се за човек от охраната. С Ребека се бяха разбрали, че която и да вдигне, той ще я накара да провери дали е заключено. Това означаваше, че скоро ще дойде, и Ребека трябва да излезе, и да го чака в беседката.

— Не се усети. Нещастницата все още е наивно мишле. Нищо не разбира.

— Искам да се махна оттук, колкото се може по-скоро, красавице. Колко време ни трябва още?

— Малко остава.

— Намерих адреса на Данс — отбеляза Пел.

— О, трябва да ти кажа нещо. Децата не са вкъщи. Тя не каза къде са, но в телефонния указател намерих някой си Стюарт Данс, вероятно баща й или брат й. Предполагам, че са там. Освен това са под охрана. Няма съпруг.

— Вдовица, а?

— Как разбра?

— Просто знам. Колко са големи децата?

— Не знам. Има ли значение?

— Не. Просто ми е интересно.

Ребека се отдръпна и го огледа:

— Добре изглеждаш за извратен маниак. Доста добре.

Прегърна го. Близостта на тялото й в комбинация с аромата на водорасли и борова гора още повече го възбуди. Той притисна с ръка гърба й. Балонът заплашваше да се пръсне. Пел впи устни в нейните, пъхна езика си в устата й.

— Даниел… не сега. Трябва да се връщам.

Той сякаш не я чу. Заведе я по-навътре в гората, постави ръце на раменете й и я натисна надолу. Тя постави скицника си на влажната земя и коленичи върху него.

— Да не се усъмнят как съм си намокрила коленете.

Започна да разкопчава дънките му.

„Тази Ребека — помисли си Пел. — Винаги мисли за всичко.“

Майкъл О’Нийл най-накрая се обади.

Данс се зарадва да чуе гласа му, макар че тонът му бе сдържан и личеше, че не иска да говорят за скарването им. Усещаше се, че още е ядосан, което не беше типично за него. Това я разтревожи, но нямаше време да мисли за проблема.

— Обадиха ми се от пътната — каза той. — Някакви хора, които се разхождали около Биг Сър, намерили на брега чантичка и някои лични вещи. На Джени Марстън. Още не са открили труп, но пясъкът бил целият в кръв. При огледа са намерили камък с полепнали косми, парченца кожа и кръв.

Също отпечатъци на Пел. Бреговата охрана е изпратила два екипа с лодки да я търсят. В чантичката няма нищо, което да ни помогне. Документ за самоличност и кредитни карти. Ако деветте хиляди и двеста долара са били там, Пел ги е взел.

„Убил я е…“

Данс затвори очи.

Пел беше видял снимката на Марстън по телевизията и тя се е превърнала в излишен товар.

„Вторият заподозрян логаритмично увеличава шансовете за залавяне…“

— Съжалявам — каза О’Нийл.

Бе отгатнал чувствата й — Данс изобщо не се беше замислила, че като покажат снимката на жената по телевизията, могат да причинят смъртта й.

„Мислех, че е добър начин да улесним залавянето на този изверг“ — помисли си тя.

— Беше правилно решение — успокои я О’Нийл. — Трябваше да го направим.

„Ние“. Не „вие“, както се изразяваше Овърби.

— Кога е станало?

— Криминалистите още се опитват да установят. Проверихме покрай шосе №1 и околността, но никой не е видял нищо.

— Благодаря, Майкъл.

Тя замълча, зачака той да каже нещо — за спора им, за Келъг. Нямаше значение какво, просто някаква дума, за да й даде възможност да изясни проблема. Той не пожела.

— Организирам заупокойната служба за Хуан. Ще ти се обадя да ти кажа подробности.

— Благодаря.

— Чао.

Затвори.

Данс се обади на Келъг и Овърби и им съобщи новината. Шефът й не можеше да определи дали е добра или лоша. Наистина, имаше нова жертва, но поне беше един от престъпниците. Така, разсъждаваше той, пресата и обществото щяха да сметнат убийството за точка в полза на добрите.