Джеффри Дивер - Спящата кукла

Той я накара да провери дали прозорците и вратите са заключени. Тя го направи и го увери, че са.

Бяха запечатани като в пашкул. Обхвана я гняв, че Даниел Пел отново ги държи като в затвор, в това тясно бунгало.

— Ще се побъркам — заяви Ребека. — Трябва да изляза.

— Не те съветвам — каза Линда.

Сам забеляза, че върху изтърканата страница на Библията, където беше отворила, има много следи от пръсти. Почуди се кои пасажи й носеха най-голяма утеха. Прииска й се и тя да можеше да се съсредоточи върху нещо толкова просто, за да се успокои.

Ребека сви рамене:

— Само ще се поразходя.

Махна към гората навън.

— Наистина мисля, че не трябва да го правиш — настоя Линда.

— Ще внимавам. Няма да газя в калта и ще се оглеждам, когато пресичам.

Шегата й прозвуча нелепо.

— Глупаво е, но прави каквото искаш.

— Слушай, съжалявам за снощи. Бях пияна.

— Чудесно — разсеяно изрече Линда и пак се зачете в Библията.

— Ще се намокриш — изтъкна Сам.

— Ще отида в някоя беседка. Искам да порисувам.

Ребека взе скицника и моливите, облече коженото си яке и излезе, като си вдигна качулката. Погледна назад и Сам видя в очите й съжаление за жестоките думи, изречени снощи.

— Заключи след мен.

Сам отиде при вратата, сложи веригата и заключи. Погледа през прозореца как другата жена се отдалечава. Искаше й се Ребека да не тръгва.

Причината обаче не беше загриженост за безопасността й. Сега остана сама с Линда. Нямаше повече извинения.

Да или не? Сам още се разкъсваше от борбата, която се водеше в душата й, предизвикана от поканата на Катрин Данс да дойде в Монтерей.

„Върни се, Ребека — помоли се мислено. — Не, стой навън.“

— Не трябваше да излиза — измърмори Линда.

— Дали да не кажем на охраната?

— Каква полза? Голям човек е. — Другата жена се намръщи. — Тя така ще каже.

— Онези неща, които са й се случили, с баща й… ужасно е. Нямах представа.

Линда продължи да чете. След малко вдигна очи от книгата.

— Искат да го убият, знаеш ли?

— Какво?

— Даниел. Няма да му дадат възможност да се предаде.

Сам не отговори. Ту се надяваше, че Ребека ще се върне, ту й се искаше да остане навън.

— Може да се спаси — пискливо продължи Линда. — Той не е непоправим. Но те искат да го застрелят, щом го видят. Да се отърват от него.

„Разбира се, че ще искат — помисли си Сам. — А дали Пел може да се промени?“

— Тази Ребека… Все същата е.

— Какво четеш?

— Ще разбереш ли, ако ти кажа главата и стиха — контрира Линда.

— Не.

— Така… — Линда понечи да прочете нещо, но отново вдигна поглед. — Не беше права. Ребека не беше права. Не е било такова… гнездо на самозаблуждение.

Сам мълчеше. „Добре — каза си. — Давай. Сега му е времето.“

— Знам само, че не беше права за едно.

— За кое?

Тя издиша силно.

— Не съм била мишле през цялото време.

— О, това ли? Не го приемай насериозно. Никога не съм казвала такова нещо.

— Веднъж му се противопоставих. Веднъж казах „не“. — Сам се изсмя. — Трябва да си поръчам фланелка с щампа: „Аз отказах на Даниел Пел.“

Линда стисна устни. Опитът за шега охлади атмосферата. Сам отиде при телевизора и го изгаси. Седна на едно кресло и се наведе напред.

— Не го казваш просто така — леко обезпокоено отбеляза Линда. — Усещам. Само че не съм в настроение пак да спорим.

— Не искам да споря. Поне не с теб.

— Какво тогава?

Сам си пое дълбоко въздух.

— Искам да ти разкажа за случая, когато казах „не“ на Даниел.

— Сам…

— Знаеш ли защо дойдох тук?

Другата жена се намръщи:

— За да помогнеш за залавянето на опасния убиец. Да спасиш човешки животи. Почувствала си се виновна. Искала си да се разходиш. Нямам представа, Сам. Защо дойде?

— Дойдох, защото Катрин каза, че ще си тук, а исках да те видя.

— Имаше осем години да ме видиш. Защо сега?

— И преди съм си мислела да те издиря, Линда. Веднъж почти се престраших. Но не можах. Трябваше ми повод, някаква мотивация.

— Трябвало е Даниел да избяга от затвора, за да ти даде мотивация? За какво става дума?

Линда остави Библията отворена. Саманта погледна бележките с молив в полетата. Бяха сбутани като пчели в кошер.

— Помниш ли, когато беше в болница?

— Разбира се — тихо, но твърдо отговори Линда.

Гледаше изпитателно Сам. Напрегнато.

През пролетта преди убийството на Кройтън Пел бе казал на Саманта, че е взел сериозно решение да се оттеглят в планината. Преди това обаче искал да увеличи числеността на Семейството.