Джеффри Дивер - Спящата кукла

Той се изсмя:

— Арестуван съм.

Тириса изненадано погледна надзирателя:

— Не му ли казахте?

Той поклати глава.

— Аз платих гаранцията ви — заяви момичето.

— Ти?

— Баща ми имаше много пари. — Тя се засмя. — Аз съм богато момиче.

Приближаващи стъпки.

Даниел Пел грабна пистолета.

Надникна през прозореца на евтината хотелска стая, миришеща на ароматизатор и препарат против хлебарки. Видя, че е Джени, и прибра оръжието. Изключи телевизора и отвори вратата. Тя влезе, понесла тежка пазарска чанта. Пел взе багажа и го остави на нощното шкафче до електронния будилник.

— Как мина, красавице? Видя ли някакви полицаи?

— Не.

Тя свали шапката и се почеса по главата. Пел я целуна по челото, усети миризма на пот и боя за коса. Пак погледна през прозореца. Взе решение:

— Хайде да излезем да се поразходим, красавице.

— Да излезем ли? Мислех, че идеята не ти харесва.

— О, познавам района. Няма опасност.

Тя го целуна.

— Ще се разхождаме като влюбени.

— Да, като влюбени.

Сложиха си шапките и отидоха към вратата. Джени изведнъж бе станала сериозна. Спря и го погледна.

— Добре ли си, миличък? „Миличък…“

— Да, красавице. Само малко се уплаших, когато бягахме. Но сега всичко е наред. Всичко е идеално.

Минаха по сложен маршрут по малките улички и спряха на един плаж по пътя за Биг Сър южно от Кармел. Покрай скалите и дюните имаше дървени мостчета, оградени с тънка телена мрежа за защита на крехката екосистема. В бурното море се премятаха морски видри и тюлени, а останалите след прилива езерца разкриваха цели светове в солената вода.

Това бе един от най-красивите участъци от централното тихоокеанско крайбрежие.

И един от най-опасните. Всяка година по трима-четирима души, осмелили се да излязат на скалите, за да снимат, загиваха в студената вода, изненадани от някоя седемметрова вълна. Някои умираха от хипотермия, макар че повечето не преживяваха толкова дълго. Обикновено пищящите жертви се размазваха в скалите или, заплетени във водораслите, яки като рибарски мрежи, се удавяха, преди студът да ги убие.

Обикновено тук имаше много хора, но сега, в този мъглив и ветровит ден, брегът беше пуст. Даниел Пел и неговата красавица, слязоха до водата. Една сивкава вълна се разби в скалите на петнайсетина метра от тях.

— О, красиво е. Но е студено. Прегърни ме.

Пел я прегърна. Тя трепереше.

— Удивително е. Около мястото, където живея, брегът е равен. Само пясък и вълни. Освен ако не отидеш до Ла Хоя. Но дори там няма нищо подобно. Тук е много красиво място. О, я ги виж!

Джени говореше като развълнувана ученичка. Гледаше животните. Една голяма видра крепеше камък върху гърдите си и удряше нещо в него.

— Какво прави?

— Опитва се да счупи някоя раковина. Морско ухо или мида.

— Откъде знаят как да го направят?

— Сигурно гладът ги учи.

— Кога ще отидем в твоята планина? И там ли е толкова красиво?

— Мисля, че повече. И много по-пусто. Не искаме да ни досаждат туристи, нали?

— Не.

Тя вдигна ръка към носа си. Дали усещаше, че нещо не е наред? Измърмори нещо, но думите й се загубиха във воя на вятъра.

— Какво каза?

— О, повтарям си „ангелски песни“.

— Любима, все това си повтаряш. Какво означава?

Джени се усмихна:

— Това ми е като молитва, като мантра. Повтарям го и ми помага да се чувствам по-добре.

— Значи, „ангелски песни“ е твоята мантра.

Тя се засмя:

— Когато бях малка и арестуваха мама…

— За какво?

— О, нямам време да ти разказвам всичко.

Пел се огледа. Наоколо нямаше никого.

— Толкова ли беше зле?

— Каквото се сетиш, тя го правеше. Кражби, изнудване, преследване. И нападения. Нахвърли се върху баща ми. А пък гаджетата й, които скъсваха с нея… бяха много. Ако се сбиеха, полицията идваше в къщата или в каквото живеехме тогава, много често пускаха сирената. Когато я чувах, си мислех: „Слава Богу, ще я откарат за известно време.“ Сякаш ангелите идваха да ме спасят. Така си мислех за сирените: „Ангелски песни“.

Той кимна:

— Ангелски песни. Харесва ми.

Изведнъж се обърна и я целуна по устата. Отдръпна се и се вгледа в лицето й.

Същото лице, което бяха показали по телевизията половин час по-рано, докато тя пазаруваше.

„Новини за преследването на Даниел Пел. Съучастничката му е разкрита. Това е Джени-Ан Марстън, двайсет и пет годишна от Анахайм, Калифорния. Тя е средна на ръст, със слабо телосложение. Виждате снимката от шофьорската й книжка в горния ляв ъгъла на екрана, а снимките отдясно показват как може би изглежда сега, след като е подстригала и боядисала косата си. Ако я видите, не правете опити да я заловите. Обадете се на 911 или на спешния телефон, който виждате в долната част на екрана.“