Джеффри Дивер - Спящата кукла

Саманта замълча за момент. След малко смутено отговори:

— Ами, такова… идеята сигурно е била на Даниел. Той обичаше това.

Данс й поблагодари:

— Знам, че бързате да се приберете вкъщи. Обещавам, че няма да ви задържам още дълго.

След няколко минути телефонът на Келъг иззвъня. Той вдигна и очите му се разшириха от изненада.

— Разкрихме я! Жена на име Джени Марстън е изтеглила девет хиляди и двеста долара — на практика всичките й спестявания — от „Пасифик Тръст“ в Анахайм. В брой. Нашите хора са поискали съдебна заповед и ще претърсят къщата й. Ще се обадят да съобщят какво са намерили.

Понякога съдбата е благосклонна…

О’Нийл грабна телефона и след пет минути на компютъра на Данс се появи снимка на жената. Тя извика Ти Джей в кабинета си.

— Какво?

Катрин кимна към екрана:

— Пусни я на фоторобот. Направи я брюнетка, червенокоса, с дълга или с къса коса. Изпрати снимките в „Сий Вю“. Искам да съм сигурна, че е била тя. Ако е така, изпратете копия до всички телевизионни станции и вестникарски редакции.

— Дадено, шефке.

Без да сяда, той започна да пише, после изтича навън, сякаш искаше да стигне в кабинета си, преди снимката да се получи на компютъра му.

Чарлс Овърби влезе.

— Този разговор със Сакраменто…

— Изчакай, Чарлс.

Данс му разказа какво е станало и настроението му веднага се подобри.

— Виж ти, следа. Най-после… както и да е, имаме друг проблем. От шерифството в Напа са се обадили в Сакраменто.

— От Напа ли?

— Арестували са някой си Мортън Негъл.

Данс кимна. Не беше казала на Овърби, че е изпратила писателя да говори със Спящата кукла.

— Говорих с шерифа и никак не е доволен.

— Какво е направил Негъл? — попита Келъг, като вдигна вежди.

— Отишъл е при дъщерята на Кройтън. Тя живее там с чичо си и леля си. Негъл се е опитал да я убеди да дойде да я разпиташ.

— Знам.

— Така ли? Аз защо не знам? — Овърби замълча за момент. — Лелята отказала. Тази сутрин обаче Негъл проникнал у тях и се опитал лично да говори с момичето. — Лелята стреляла по него.

— Какво?

— Не улучила, но според шерифа, ако хората му не били пристигнали навреме, щяла да го убие при втория опит. Никой не изглежда разстроен от тази възможност. Смятат, че ние имаме пръст в тази работа. Това е голяма неприятност.

— Аз ще се оправя — обеща Катрин.

— Нали не сме замесени? Казах му, че не сме.

— Аз ще се оправя.

Овърби се замисли, после й даде телефонния номер на шерифа и се върна в кабинета си. Тя се обади и се представи. Разказа какво е положението.

Шерифът изръмжа:

— Слушайте, агент Данс, разбирам проблема ви с Пел и всичко там. И тук това е голяма новина. Но не можем да го пуснем. Лелята и чичото на Тириса подадоха жалба. Трябва да знаете, че и ние полагаме специални грижи за момичето, като се има предвид какво е преживяло. Съдията определи гаранция от сто хиляди и никой не проявява желание да я плати.

— Може ли да говоря с прокурора?

— В съда е. Цял ден ще е зает.

Мортън Негъл щеше да прекара известно време в ареста. Данс му съчувстваше и му бе благодарна, че е променил решението си. Нямаше обаче как да му помогне.

— Бих искала да говоря с лелята и чичото на момичето.

— Не виждам с какво може да помогне.

— Важно е.

— Вижте, агент Данс, съмнявам се, че ще искат да ви чуят. Всъщност съм сигурен, че няма да искат.

— Ще ми дадете ли номера им? Моля ви. Директните въпроси винаги са най-ефикасни. Директните отговори — също.

— Не. Дочуване, агент Данс.

Данс и О’Нийл бяха сами в кабинета й.

От шерифството на окръг Ориндж бяха научили, че бащата на Джени Марстън е починал, че майка й е била задържана за дребни престъпления, употребявала наркотици и имала психически проблеми. Не се знаеше къде е в момента — имаше няколко роднини в източните щати, но никой не се беше чувал с Джени от години.

Катрин научи, че младата жена е следвала една година управление на хранителната промишленост в колеж, но прекъснала, когато се омъжила. Една година работила във фризьорски салон, после започнала работа в хранителната индустрия — в няколко фирми за доставка на храна и хлебопекарни в окръга. Била скромна, винаги идвала навреме, вършела добре работата си и се прибирала вкъщи. Била самотница и местната полиция не могла да открие никакви нейни познати или приятели. Бившият й съпруг не я бил виждал от години, но заявил, че заслужавала всичко, което й се било случило.

Нищо изненадващо. В полицейските архиви имаше свидетелства за трудни връзки. Шерифството било алармирано поне пет-шест пъти от болничните власти по подозрения за домашно насилие от страна на бившия й мъж и поне четирима от приятелите й след това. В социалната служба бяха открили няколко досиета, но Джени никога не се оплаквала, камо ли да подаде жалба.