Джеффри Дивер - Спящата кукла

Лесна плячка за човек като Даниел Пел.

Данс предаде тази информация на О’Нийл, който кимна. Гледаше през прозореца на кабинета й към два бора, които с годините се бяха слели, образувайки на около два метра над земята удебеление, подобно на юмрук. Катрин имаше навика да гледа това причудливо образувание, когато мозъкът й блокираше при някое трудно разследване.

— Какво си мислиш? — попита тя.

— Искаш ли да ти кажа?

— Щом те питам.

— Ти беше права — мрачно заяви детективът. — Той сгреши.

— Келъг ли? За мотела?

— Трябваше да действаме по твоя план. Веднага да поставим мотела под наблюдение. Не да губим двайсет минути да събираме спецотряд. Така ни е усетил. Някой е направил нещо, което ни е издало.

Животински инстинкти…

Данс не обичаше да се оправдава, особено пред толкова близък човек.

— Имаше логика да се опитаме да го заловим. Много ни се струпа и всичко стана твърде бързо.

— Не, нямаше логика. Много добре го знаеш. Затова се колебаеше. Дори накрая не беше сигурна.

— Какво можеш да „знаеш“ в такава ситуация?

— Добре, ти предчувстваше, че не трябва да действаме така, а обикновено предчувствията ти са верни.

— Просто нямахме късмет. Ако бяхме отишли по-рано, вероятно щяхме да го хванем.

Тя съжали, че го каза — прозвуча като критика към хората от шерифството.

— И щеше да има нови жертви. Имаме адски късмет, че никой не пострада. Планът на Келъг бе гаранция, че ще има престрелка. Имаме късмет, че Пел не беше там. Можеше да се пролее много кръв. — О’Нийл скръсти ръце; защитен жест, който изглеждаше странно с бронираната жилетка. — Отстъпваш командването. А това е твой случай.

— На Уинстън ли?

— Да, на него. Той е консултант. А сега излиза, че той командва.

— Той е специалист, Майкъл. Аз не съм. Нито ти.

— Така ли? Съжалявам, но той говори за сектантско мислене, говори за психологически профили. Но не виждам това да помага за залавянето на Пел. Ти вършиш цялата работа.

— Виж препоръките му, виж какъв опит има. Той е специалист.

— Добре, има някои добри идеи. Те помагат. Но преди час се оказа, че не е чак такъв експерт. — Той понижи глас. — Слушай, при операцията в мотела Овърби подкрепи Уинстън. Много ясно — нали той го повика. Ти беше притисната между ФБР и шефа си. Но и преди сме се справяли с такъв натиск. Можехме да наложим своето мнение.

— Какво искаш да кажеш? Че съм отстъпила пред Уинстън по друга причина?

О’Нийл отмести очи. Жест на отбягване. Човек може да изпита стрес не само когато лъже — понякога това става, когато казва истината.

— Искам да кажа, че даде на Келъг прекалено много власт при тази операция. Макар добре да съзнаваше, че не трябва да го правиш.

— Защото ми напомня за съпруга ми, така ли? — попита тя студено. — Това ли искаш да кажеш?

— Не знам. Ти ми кажи. Напомня ли ти за Бил?

— Това е смешно.

— Ти засегна темата.

— Слушай, нищо извън професионалните ни отношения не те засяга.

— Добре. Ще разсъждавам професионално. Уинстън сгреши. И ти се съгласи с него, при все че знаеше, че не е прав.

— „Знаела“ ли съм? — сопна се тя. — Просто се колебаех за акцията в мотела. Първо бях на едно мнение. После го промених. Всеки може да промени мнението си.

— Да, ако види логика в това. Ако се основава на обективни факти.

— Ами твоето мнение? Ти доколко си обективен?

— Аз ли? Защо да не съм обективен?

— Заради Хуан.

Очите на О’Нийл леко потрепнаха. Беше улучила болната тема; почуди се дали детективът се чувства виновен за смъртта на младия полицай. Може би си мислеше, че не е обучил Милар достатъчно добре.

Неговите протежета…

С О’Нийл се бяха карали и преди — не можеш да имаш едновременно приятелски и служебни отношения с някого без някои дрязги — но никога толкова остро. Защо изобщо се месеше в личния й живот? Сякаш ревнуваше.

И двамата замълчаха. Детективът вдигна ръце и сви рамене. Това бе равносилно на „казах каквото имах да кажа“. Напрежението в стаята бе като в буцата от дървесина, свързваща двата бора — два ствола, вкопчени в желязна хватка.

Когато отново заговориха, започнаха да обсъждат следващите си действия: да поискат повече подробности от полицията в Ориндж за Джени Марстън, да потърсят свидетели и да огледат местопроизшествието в „Сий Вю“. Дадоха на Каранео снимка на жената и го изпратиха на летището, автогарата и в агенциите за коли под наем. Хрумнаха им и още няколко идеи, но атмосферата оставаше напрегната, а когато Келъг влезе, О’Нийл си тръгна под претекст, че има някаква работа в кабинета си и трябва да говори с шерифа. Измърмори нещо за довиждане, неадресирано конкретно към никого от двамата.