Джеффри Дивер - Спящата кукла

На снимката Джени беше сериозна, сякаш се опасяваше, че фотоапаратът ще запечата грозния й нос и ще го направи да изпъква повече от очите, ушите, устните й.

Явно бе забравила нещо в мотела.

Той я обърна с лице към океана и застана зад нея.

— Ангелски песни — прошепна тя.

Пел я прегърна силно за момент, после я целуна по бузата.

— Виж там — каза й, като посочи към плажа.

— Кое?

— Онзи камък в пясъка.

Той се наведе и вдигна гладък камък, тежащ може би около пет килограма. Беше сив и лъскав.

— На какво ти прилича, красавице?

— Ами, както го държиш, прилича на коте, не мислиш ли? Заспало коте, свито в ръцете ти. Като моята Джасмин.

— Така ли се казваше котката ти?

Пел претегли камъка с ръка.

— Когато бях малка, имах коте. Майка ми много го обичаше. Никога не правеше нищо лошо на Джасмин. Причиняваше болка на мен, на много други хора. Но никога на Джасмин. Не е ли странно?

— Точно това си мислех, красавице. Съвсем като коте е.

Данс потърси първо О’Нийл, за да му съобщи новината.

Той не вдигаше, затова му остави съобщение. Не беше в негов стил, но тя знаеше, че не отсява обажданията. Дори избухването му — е, добре де, не точно избухване — дори критиката му отпреди няколко часа се основаваше на желанието му да работят по-професионално.

Тя се замисли (както често й се случваше) какво ли е да си омъжена за полицая със страст към книгите и океана. И хубаво, и лошо, и двете в голяма степен — това бе обичайното й предположение и пак с тази мисъл остави телефонната слушалка.

Намери Келъг в заседателната зала.

— Ще разпитаме Тириса Кройтън — уведоми го. — Негъл ми се обади току-що от Напа. Няма да повярваш. Платила му гаранцията.

— Стига, бе! Напа, а? Значи там са се преместили. Ще отидеш да я разпиташ, така ли?

— Не, тя ще дойде. С леля си.

— Тук? Докато Пел е на свобода?

— Сама е поискала. Настояла е. Съгласила се само при това условие.

— Смело момиче.

— И аз така мисля.

Данс се обади на Албърт Стемпъл и го помоли да поеме охраната на Тириса, когато пристигне.

Вдигна очи и видя, че Келъг разглежда снимките на бюрото й — снимките на децата й. Лицето му беше безизразно. Тя пак се почуди дали нещо във факта, че тя е майка, го трогва или тревожи. Това бе един от нерешените въпроси между тях и тя се запита дали няма и още — или по-скоро кои са другите.

Така беше — дългото и трудно пътуване към сърцето.

— Тириса ще дойде след няколко часа — каза Катрин. — Искам пак да отида в мотела при нашите гостенки.

— Оставям това на теб. Мисля, че присъствието на мъж само ги разсейва.

Данс също мислеше така. Полът на участниците в разпита влияе върху подхода на разпитващия и тя често нагаждаше поведението си според заподозрения. След като Даниел Пел е бил такъв важен фактор в живота на жените, присъствието на мъж променяше динамиката на разговора. При предишната им среща Келъг се беше отдръпнал и я бе оставил да задава въпросите, но щеше да е по-добре, ако го няма. Тя му каза всичко това и му благодари за разбирането.

Понечи да стане, но за нейна изненада той я спря:

— Почакай, моля те.

Тя пак седна. Той се засмя тихо и я погледна в очите.

— Не бях съвсем искрен към теб, Катрин. И нямаше да има значение… ако не беше онова снощи.

„Какво е скрил? — запита се тя. — Че бившата му жена не е бивша? Или има гадже?“

На този етап нито едно от тези неща нямаше значение. Те почти не се познаваха и емоционалното привличане все още беше много слабо. Каквото и да беше обаче, най-добре да го знае отсега.

— Става дума за децата.

Катрин пропъди егоистичните си мисли, облегна се назад и насочи цялото си внимание към него.

— С жена ми имахме дете, дъщеря.

Миналото време, което използва, накара стомаха й да се свие.

— Загина при катастрофа, когато беше на шестнайсет.

— О, Уин…

Той посочи снимката на съпруга й:

— Има нещо общо. Катастрофа… Както и да е, аз се държах ужасно. Изгубих контрол. Опитвах се да помогна на Джил, но не можех, не и по начина, по който би трябвало. Знаеш какво е да си полицай. Работата запълва такава част от живота ти, каквато позволиш. Аз го допуснах в твърде голяма степен. Разведохме се и преживяхме няколко много тежки години. И за двамата. Успях да оправя нещата и сега може да се каже, че пак сме приятели. Тя се омъжи повторно.

Но говорех за децата. Чувствам се неловко с тях. Премахнал съм ги от живота си. Ти си първата жена, която има деца и допускам толкова близо до себе си. Искам само да знаеш, че ако се държа малко сковано, то не е заради теб, Уес или Маги. Ходя и на терапия за това. Ами, това е…