Джеффри Дивер - Спящата кукла

Вдигна ръце, което означаваше: „Казах, каквото имах да кажа. Можеш да ме намразиш или да ме обичаш, но така стоят нещата.“

— Ужасно съжалявам, Уин. — Тя хвана ръката му и я стисна. — Радвам се, че ми каза. Знам, че е тежко. Усетих, че има нещо, макар че не можех да определя какво.

— Зоркото око.

Тя се засмя.

— Веднъж дочух Уес да казва на един приятел, че е гадно да имаш майка ченге.

— Особено ако е като детектор на лъжата.

— И аз съм имала доста проблеми. Заради Бил.

„И заради Уес“ — помисли си, но засега реши да премълчи.

— Ще се стараем да не избързваме.

— Да, нека да не бързаме.

Той стисна ръката й под лакътя, обикновен, интимен и уместен в случая жест.

— Хайде да отивам при Семейството.

Данс го изпрати до временния му кабинет, после отиде с колата си в мотела „Пойнт Лобос“. Щом влезе, усети промяна в атмосферата. Жените се държаха съвсем различно от вчера. Бяха неспокойни и изнервени. Забеляза жестове и изражения, издаващи напрежение, резервираност и явна враждебност. Разпитът е продължителен процес и не беше необичайно след успешен ден да има напълно безполезно губене на време. Онова, което видя, беше обезкуражаващо, вероятно щяха да са й нужни дълги часове, дори дни, докато ги предразположи.

Все пак опита. Разказа каквото бяха научили за Джени Марстън и попита дали знаят нещо за нея. Не знаеха. Данс се опита да продължат темата от предишния ден, но днес коментарите им бяха повърхностни.

Линда сякаш говореше от името и на трите:

— Не се сещам какво друго мога да ви кажа. Искам да се прибирам у дома.

Данс смяташе, че вече са помогнали достатъчно: бяха спасили живота на Рейнолдс и близките му, като й подсказаха как действа Пел, и нещо по-важно — с информацията за „планинския връх“. С малко повече разследване полицаите можеха да открият къде е. Въпреки това искаше да останат, докато разпита Тириса Кройтън, като се надяваше, че момичето може да каже нещо, което ще събуди нови спомени у жените. Не искаше да им казва нищо за идването на Спящата кукла — рискът да се разчуе бе твърде голям — но по нейна молба и трите се съгласиха да изчакат още няколко часа.

Когато си тръгваше, Ребека излезе с нея. Спряха под навеса при входа; навън ръмеше. Агентката вдигна вежди. Беше в напрежение, чудеше се дали другата жена няма пак да я поучава колко са некадърни.

Причината обаче беше друга.

— Може би сте забелязали, но трябва да ви го кажа. Сам не разбира колко опасен е Пел, а Линда го смята за жертва на нещастно детство.

— Слушам ви.

— Всичко, което ви разказахме вчера за него, всички тези неща за психологията му, са верни. Но съм преминала през доста терапии и знам колко е лесно да се вглъбиш в понятията и теорията и да забравиш реалния човек, който стои зад тях. На два пъти съм спирала Пел да не прави онова, което е решил, и за малко да си навлека неприятности. Той знае ли името ви?

Катрин кимна:

— Мислите ли, че ще си губи времето да ме търси?

— Недосегаема ли сте за него? — попита Ребека и вдигна вежда.

Това отговаряше на въпроса й. Да, тя беше недосегаема за методите му. И следователно беше в опасност. Опасностите трябва да се отстраняват…

— Имам чувството, че е уплашен. Вие сте реална опасност за него, затова ще иска да ви спре. А се добира до хората чрез близките им.

— Зависимост — отбеляза Данс.

Жената кимна:

— Предполагам, че имате близки в района, нали?

— Родителите ми и децата.

— Децата при съпруга ви ли са?

— Вдовица съм.

— О, съжалявам.

— В момента обаче не са у дома. И сме оставили полицай да ги пази.

— Добре, но си пазете гърба.

— Благодаря… — Полицайката погледна към бунгалото. — Случило ли се е нещо снощи? Между вас трите?

Ребека се изсмя:

— Мисля, че спомените ни дойдоха в повече. Извадихме си по някоя кирлива риза. Трябваше да си изясним тези неща още преди години. Но не съм убедена, че всички сме го искали.

Ребека влезе, затвори и заключи вратата. Данс надникна през пролуката между завесите. Линда четеше Библията, Саманта гледаше мобилния си телефон, несъмнено се опитваше да измисли поредната лъжа за съпруга си. Ребека седна, взе скицника си и с резки, нервни движения започна да рисува.

Наследството на Даниел Пел и неговото Семейство.

От тръгването на Катрин Данс бе минал половин час, когато един от охраняващите ги полицаи се обади в бунгалото да провери как са.

— Всичко е наред — отвърна Сам, като изключваше нарастващото напрежение в стаята.