Джеффри Дивер - Спящата кукла

Равносметката беше смущаваща. Оказа се, че без да подозира нищо, управителят е видял Пел и жената да излизат — преоблечени като двамата рибари от съседната стая — помислил си, че отиват за сьомга или калмари в залива. Двамата мъже, завързани и със запушени усти, не искаха да говорят. Данс все пак успя да измъкне от тях, че Пел взел адресите им и заплашил да убие близките им, ако викат за помощ.

„Всичко се повтаря… по дяволите, всичко се повтаря!“

Уинстън Келъг беше ядосан, но не се чувстваше виновен. Той бе взел своето решение, както Данс в Мос Ландинг. Планът щеше да успее, но съдбата се беше намесила и тя му се възхищаваше, че не се тюхка и оплаква, а вече мисли за следващите стъпки.

Секретарката на Овърби влезе. Съобщи на шефа си, че го търсят от Сакраменто, а началничката на ФБР в Сан Франциско, Ейми Грейб, е на втора линия.

Овърби изръмжа ядосано. Стана и отиде в кабинета си.

Каранео се обади да докладва, че от търсенето на свидетели, което провеждаше с още неколцина, няма резултат. Една чистачка видяла тъмна кола да излиза от паркинга малко преди акцията. Не обърнала внимание на регистрацията. Никой друг не беше видял нищо.

Тъмен седан. Същата кола като онази, която Джеймс Рейнълдс бе видял. Полицай от шерифството донесе голям пакет. Подаде го на О’Нийл.

— Улики от огледа на стаята, сър.

Детективът извади купчина снимки и списък с намерените вещи. От отпечатъците ставаше ясно, че в стаята наистина са били Пел и съучастничката му. Имаше дрехи, опаковки от храна, вестници, лични принадлежности и козметика. Също щипки за пране, импровизиран камшик, направен от закачалка и изцапан с кръв, женски чорапогащи, завързани за рамката на леглото, няколко десетки презерватива — нови и използвани — и голяма туба гел.

Келъг заяви:

— Типично за сектантските водачи. Да вземем Джим Джоунс от Гуаяна. Правил е секс по три-четири пъти на ден.

— Защо? — поинтересува се Данс.

— Защото могат. Могат да правят почти всичко, което поискат.

Телефонът на О’Нийл иззвъня и той вдигна. Послуша няколко минути.

— Добре. Изпратете го на агент Данс. Имате ли електронния й адрес?… Благодаря. — Погледна Данс. — В дънките на жената са намерили листче с разпечатка от имейл.

След няколко минути тя получи съобщение с прикрепен файл, който отпечата:

От: CentralAdmin2235@Capitolacorrection.com

До: JMSUNGIRL@Euroserve.co.uk

Отговор:

Джени, мила моя…

Успях да се вмъкна в офиса и ти пиша. Беше належащо. Искам да ти кажа нещо. Събудих се с мисълта за теб — за плановете ни да отидем на плаж и в пустинята, да гледаме фойерверки всяка вечер в задния ти двор. Ти си умно, красиво, романтично момиче — на кого му трябва повече? Много сме си говорили, но не сме си казали най-важното. Сега искам да ти го кажа. Обичам те. Вече съм убеден, че не приличаш на никоя друга, която съм познавал. Ето, това е. Сега трябва да тръгвам. Надявам се, че думите ми не са те разстроили или уплашили.

Значи Пел е изпращал имейли от „Капитола“ — но преди неделя, даде си сметка Данс. Ето защо компютърният техник на затвора не ги беше открил.

Забеляза също, че жената се казва Джени, а инициалът на второто име или фамилията й беше М.

JMSUNGIRL.

О’Нийл добави:

— Компютърните ни специалисти ще се свържат с доставчика на Интернет. Чуждите сървъри не са много склонни да помагат, но ще се надяваме.

Катрин още гледаше имейла.

— Гледайте какво пише: плаж, пустиня и фойерверки всяка вечер. И трите неща са близо до къщата й. Това трябва да ни подскаже нещо.

— Колата е била открадната от Лос Анджелес… — отбеляза Келъг. — Тя е някъде от Южна Калифорния: плаж и пустиня. Но фойерверки всяка вечер?

— Анахайм — сети се Данс.

Другите в стаята кимнаха.

— Да, „Дисниленд“ — съгласи се О’Нийл.

Тя го погледна:

— Твоята идея беше да проверяваме във всички банки в окръг Лос Анджелес за изтеглени девет хиляди и двеста долара. Това щеше да е много трудно, но Анахайм… Районът е доста по-малък. Освен това знаем малкото й име. Вероятно и инициала на фамилното. Хората ти могат ли да се заемат с това, Уин?

— Разбира се, това са много по-малко банки — съгласи се той.

Вдигна телефона и се обади в лосанджелеското управление на Бюрото.

Данс телефонира на жените в мотела „Пойнт Лобос“.

— Пак ли се измъкна? — попита Саманта.

— За съжаление.

Разказа й за имейла, но нито една от трите не беше чувала името.

— Намерихме и следи от садомазохистичен секс. — Данс описа атрибутите. — Пел падаше ли си по такива неща, или е било идея на жената? Ако е била нейна, това ще ни помогне да стесним кръга на заподозрените. Може да е професионална „господарка“.