Джеффри Дивер - Спящата кукла

Келъг сложи пълнителя и зареди.

— На това му се вика оръжие за масово поразяване — отбеляза Ти Джей. — „Швайцерише Индустри Гезелшафт“.

— Какво? — раздразнено попита Данс.

— 3-М-Г, като „Зиг Зауер“. Това е новият Р 220. Четирийсет и пети.

— Четирийсет и пети калибър?

— Да. Явно Бюрото споделя принципа „Да се погрижим никой да не се измъкне жив“. Не ги обвинявам.

Данс и всички други от КБР бяха въоръжени с 9-милиметрови пистолети „Глок“ заради притеснението, че по-големият калибър може да причини повече странични наранявания.

Келъг облече яке с щамповани букви „ФБР“ и се приближи към Данс и О’Нийл, който днес носеше кафява шерифска униформа и бронирана жилетка.

Данс им предаде информацията за стаите до тази на Пел. Келъг обеща в момента на нахълтването да изпрати хора в стаята отдясно, за да изведат семейството.

Не беше много, но все пак бе нещо.

Рей Каранео се обади по радиостанцията — беше на наблюдателна позиция в другия край на паркинга, скрит зад контейнер за смет. В момента на паркинга нямаше хора — само няколко коли — служителите от мотела си вършеха работата, както бяха инструктирани. В последната минути, когато ударният отряд пристъпи към действие, други полицаи щяха да ги изведат на безопасно място.

След пет минути хората от отряда бяха готови и провериха оръжията си. Събраха се в малкия двор близо до главния вход. Погледнаха към Данс и О’Нийл, но Келъг пръв заговори:

— Искам мигновено влизане. Един екип през вратата, един веднага след тях за резерва. — Показа им схема на стаята, която управителят беше нарисувал. — Първи екип — към леглото. Втори — към гардеробите и банята. Искам няколко фугасни.

Имаше предвид силно гърмящите заслепяващи гранати, които само зашеметяват престъпника, без да причиняват сериозни наранявания. Един полицай му подаде няколко. Келъг ги пъхна в джоба си.

— Аз ще водя първия екип — заяви. — Влизам пръв.

На Данс не й се искаше той да отива. В специалния отряд имаше по-млади полицаи, повечето бяха излезли наскоро от армията, имаха боен опит.

Агентът от ФБР продължи:

— Жената също е там. Може да изглежда, че я държи като заложничка, но тя е не по-малко опасна от него. Не забравяйте, че тя запали пожара при съда и уби Хуан Милар.

Полицаите закимаха с разбиране.

— Така, ще заобиколим сградата и бързо ще минем отпред. Когато минавате под прозореца му, пропълзявайте по корем. Не приклекнали. Дръжте се колкото можете по-близо до стената. Имайте предвид, че може да наблюдава. Искам няколко души с бронирани жилетки да изведат персонала. След това влизаме. И не забравяйте, че може да има повече от двама престъпници.

Тези думи напомниха на Данс разговора й с Ребека Шефилд. Състави си план… Келъг се обърна към нея:

— Добре ли ти звучи?

Това не беше действителният му въпрос.

Всъщност искаше да попита: „Поемам ли командването?“

Той беше достатъчно великодушен, за да й даде последен шанс да спре акцията. Тя се замисли само за миг, след което отговори:

— Добре е. Действай.

Понечи да каже нещо на О’Нийл, но не можа да изрази онова, което мислеше — дори не можеше да формулира мислите си. Без да я погледне, той извади пистолета си и заедно с Ти Джей и Стемпъл тръгна с резервния екип.

— На позициите — изкомандва Келъг.

Данс отиде при Каранео до контейнера и включи слушалките и микрофона си.

След пет минути радиостанцията изпращя.

— Броя до пет и влизаме — нареди Келъг. Командирите на екипите потвърдиха готовност.

— На пет. Едно… две…

Тя избърса дланите в панталоните си и стисна ръкохватката на пистолета си.

— … три… четири… пет, влизай!

Полицаите се втурнаха зад ъгъла и тя се втренчи към Келъг и О’Нийл, поглеждаше ту единия, ту другия.

„Само да няма повече жертви…“

Правилно ли бяха организирали всичко?

Правилно ли бяха разчели ситуацията?

Келъг пръв стигна до вратата и кимна на един полицай, понесъл малък таран. Едрият мъжага блъсна тежката метална тръба в скъпата врата и тя се отвори с трясък. Келъг хвърли вътре една от гранатите. Двама полицаи нахълтаха в стаята до тази на Пел, други отведоха камериерките зад паркираните коли. В стаята блесна силна светлина и се чу трясък. Келъг и отрядът на О’Нийл нахлуха вътре.

После — тишина.

Нямаше изстрели, нямаше крясъци. Накрая сред пращене от радиостанцията се чу гласът на Келъг:

— … го.

— Повтори — обади се Данс. — Не те чух, повтори, Уин. Хванахте ли го?