Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Какво?

Тя обясни какъв е рискът. Началникът й разбра, но поклати глава:

— Трябва да действаме.

Келъг също настоя:

— И аз мисля, че не можем да рискуваме да чакаме. Вече на два пъти ни се изплъзва.

— Ако усети, че сме там — а за това е достатъчно да погледне през прозореца — ще се барикадира. Ако има врата за съседната стая…

— Има — намеси се Каранео. — Попитах.

Данс му кимна и продължи:

— Може да вземе заложници. Аз предлагам да разположим екип на покрива на отсрещната сграда и да изпратим наши хора, преоблечени като служители от мотела. Да изчакаме и да наблюдаваме. Когато излезе, ще го проследим. Щом напусне от оживените улици, ще го притиснем и ще го поставим на кръстосан огън. Няма да има друг изход, освен да се предаде.

„Или ще умре в престрелката — помисли си. — И в двата случая е добре…“

— Прекалено е хитър — възрази Келъг. — Ако го изненадаме в мотела и действаме бързо, ще се откаже да бяга.

„Първото ни скарване“ — мрачно си помисли Данс.

— И да се върне в затвора? Едва ли. Ще се бие със зъби и нокти. Всичко, което жените ми казаха за него, ме кара да мисля, че така ще направи. Той не понася друг да го контролира или да го ограничава.

— Аз също познавам мотела — намеси се О’Нийл. — Лесно може да се барикадира. Пък и не мисля, че Пел е от хората, с които може да се преговаря.

Катрин беше в трудна ситуация. Имаше силно предчувствие, че ако прибързат, ще сгрешат. Но с Даниел Пел не смееше да се осланя на предчувствия.

— Ето какво мисля — заяви Овърби. — Ако се барикадира, не можем ли да използваме жените от Семейството? Ще се съгласят ли да говорят с него?

Данс държеше на своето:

— Защо си мислиш, че Пел ще ги послуша? Преди осем години не са имали никакво влияние върху него. Как ще му повлияят сега?

— Все пак те са най-близките хора, които е имал. — Овърби пристъпи към телефона. — Сега ще им се обадя.

Само това липсваше, да ги уплаши.

— Не, аз ще го направя.

Тя се обади, свърза се със Саманта и обясни какво е положението. Жената помоли да не я замесват; имаше твърде голяма опасност името й да се появи в пресата. Ребека и Линда обаче отговориха, че ще направят всичко, което зависи от тях, ако се стигне до барикадиране.

Данс затвори и предаде думите им на колегите си.

— Ами, ето ти резервен план — доволно отбеляза Овърби. — Чудесно.

Тя не беше убедена, че Пел ще се трогне от нечии молби, дори от жените в бившето му „семейство“.

— Още смятам, че трябва да изчакаме. Рано или късно ще излезе.

— Съгласен съм — решително я подкрепи О’Нийл.

Келъг погледна разсеяно картата на стената. После се обърна към Данс:

— Ако си толкова против, добре. Ти решаваш. Не забравяй обаче онова, което ви казах за сектантските водачи. Когато излезе на улицата, ще е нащрек, ще очаква проблеми. Сигурно има резервен план. В стаята няма да е толкова добре подготвен. Ще се чувства сигурен в замъка си. Това е характерно за всички сектантски водачи.

— В Уако не беше така — изтъкна О’Нийл.

— В Уако имаше други усложнения. Кореш и хората му знаеха, че полицията е там. Пел не подозира, че сме го открили.

Вярно беше, помисли си Данс.

— Уинстън е специалист, Катрин — намеси се Овърби. — Затова е тук. Убеден съм, че трябва да действаме.

Може би шефът й наистина мислеше така, макар че едва ли можеше да се противопостави на специалиста, когото сам бе повикал.

Разделяне на вината…

Тя погледна картата на Монтерей.

— Катрин? — настоятелно попита Овърби.

Данс се двоумеше, но накрая склони:

— Добре. Отиваме.

О’Нийл настръхна:

— Можем да изчакаме.

Тя пак се замисли, погледна Келъг, който също гледаше картата.

— Не, мисля, че трябва да действаме.

— Добре — каза Овърби. — Активният подход е най-добър.

„Активен подход — мрачно си помисли Данс. — Хубава дума за пред журналисти.“ Надяваше се на следващата пресконференция да съобщят за успешното арестуване на Пел, а не за още невинни жертви.

— Майкъл? — обърна се шефът й към детектива. — Ще се обадиш ли на хората си?

След кратко колебание О’Нийл телефонира в шерифството и поиска да говори с командира на специалния отряд.

Легнал на кревата под меката утринна светлина, Даниел Пел размишляваше, че сега трябва да са особено внимателни. Полицията вече знаеше, че се е дегизирал като латиноамериканец. Можеше малко да се избели и пак да боядиса косата си, но това сигурно също го очакваха.

Въпреки това още не можеше да тръгне. Имаше още една мисия на Полуострова, основната причина да остане.