Джеффри Дивер - Спящата кукла

Данс изключи компютъра си.

— Добре, това е. Аз приключих за днес.

— И аз.

Когато излязоха в мрачния коридор, Келъг сподели:

— Мислех си нещо. Те наистина са семейство.

— Кои? Трите жени в хотела ли?

— Да. Нямат роднински връзки, дори не се харесват една друга особено, но са семейство.

По тона му личеше, че говори като човек, на когото това нещо липсва. Докато Данс само наблюдаваше и се опитваше да използва отношенията между трите жени, Келъг намираше в това нещо трогателно. Тя не го познаваше достатъчно добре, за да отгатне причината или да го попита. Забеляза, че леко сви рамене и зачопли ноктите на лявата си ръка — признаци на стрес.

— Сега децата ли отиваш да вземеш? — попита той.

— Не, ще спят при дядо си и баба си.

— Страхотни са, наистина.

— Никога ли не си мислил да имаш деца?

— Не. И двамата с жена ми работехме. Аз много пътувах. Сещаш се как е, когато и двамата гонят кариера.

В кинесиката самото значение на думите е второстепенно спрямо тона, с който са изречени — „качеството на речта“. Беше чувала много хора да казват, че нямат деца, и умееше да различи дали този факт е без значение за човека, дали е въпрос на трезв избор или източник на скрита тъга.

Долови нещо важно в тона на Келъг. Забеляза още признаци на стрес, едва видими жестове. Може би е имало физиологичен проблем от негова страна или от страна на жена му. Може би тази тема е била плод на много разногласия и е станала причина да се разделят.

— Уес ме гледаше подозрително… — сподели Келъг.

— О, просто е чувствителен, когато мама се среща с други мъже.

— Някой ден ще трябва да свикне, нали?

— Е, да. Но точно сега…

— Разбрах. Все пак явно нямаше нищо против, когато си с Майкъл.

— О, това е друго. Майкъл е приятел. И е женен. Не представлява заплаха.

Келъг се подвоуми, след което измърмори:

— Ясно. Разбирам.

Данс го погледна. Опита се да установи причината за колебанието му. Лицето му не издаваше нищо.

— Не приемай лично отношението на Уес.

— Може би е комплимент — отбеляза той след кратка пауза.

Излязоха. Беше толкова хладно, че в други райони това би било ясен признак за настъпването на есента. Данс потрепери от студ, но усещането й харесваше. Напомняше й на облекчението, когато поставиш лед върху ударено място. От мъглата всичко беше влажно.

— Ще те закарам до колата ти — предложи тя.

Келъг бе паркирал зад сградата.

Качиха се в нейната и изминаха краткото разстояние. Данс спря. Останаха неподвижно за няколко минути. Тя затвори очи, протегна се и опря главата си на облегалката. Чувстваше се добре.

Когато ги отвори, Келъг се беше обърнал към нея. Опря се с една ръка на таблото, а с другата докосна рамото й, уверено, но в същото време някак плахо. Очакваше да му даде сигнал. Тя не помръдна, но го погледна в очите. Това, разбира се, бяха сигнали.

Във всеки случай той не се двоуми, наведе се и я целуна по устните. Тя усети вкус на мента — незабелязано беше лапнал „Тик-так“ или „Алтоид“. Хитрец, помисли си развеселено. Беше направила същото онази вечер, когато с Брайън бяха сами на плажа с морските видри и тюлените. Келъг леко се отдръпна, за да прегрупира силите си и да види резултата от първата схватка.

Това й даде възможност да обмисли какво да прави.

Когато той отново се наведе, вече бе взела решение, и посрещна устните му с леко отворена уста. Целуна го пламенно.

Обгърна с ръце раменете му, мускулести, както беше очаквала. Почувства наболата му брада.

Келъг обхвана с длан врата й и я притисна по-силно към себе си. Сърцето й затуптя. Като внимаваше с раната му, тя притисна носа и устните си до кожата зад ухото му, мястото, където навремето опираше главата си, когато се любеше със съпруга си. Обичаше да усеща пулса му, нежния допир на кожата му, миризмата на пяна за бръснене и сапун.

Келъг издърпа ръката си, подхвана я за брадичката и отново приближи лицето й към своето. Целунаха се по-уверено, дишаха по-учестено. Пръстите му се плъзнаха по рамото й, напипаха презрамката и използвайки я като ориентир, се спуснаха надолу, от външната страна на блузата й. Бавно, готови да се дръпнат при най-малкия признак на нежелание.

В отговор тя впи още по-силно устни в неговите. Държеше ръката си близо до скута му и почувства възбудата му. Той се отмести, може би не искаше да изглежда твърде настойчив, твърде отчаян, като ученик.

Катрин Данс обаче го придърпа към себе си, отпусна се назад — в позиция, от гледна точка на кинесиката, изразяваща подчинение. На няколко пъти си представи съпруга си. Но сега бе отдадена изцяло на Уинстън Келъг.