Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Даниел взе пушилнята от нея — настоя Ребека, която беше дошла след скандала и не знаеше нищо за ревността на приятелката си.

— Не, не я е взимал от нея. Направи я за рождения ми ден.

Сам предусети голям скандал и бързо се намеси:

— Е, както и да е. Пуйката беше страхотна. Две седмици след това още имахме месо за сандвичи.

Двете сякаш не я чуха. Ребека отпи глътка вино.

— Линда, Даниел ти подари пушилнята, защото беше при Рейчъл онази сутрин и тя му я даде. Някакъв сърфист й я направил, но тя не готвеше.

— С нея ли е бил? — прошепна Линда. — На рождения ми ден?

Пел й беше казал, че не се е виждал с Рейчъл от случката на Коледа. Рожденият ден на Линда бе през април.

— Да. Ходеше при нея три пъти седмично. Наистина ли не знаеше?

— Няма значение — опита се да се намеси Сам. — Вече е минало…

— Млъквай — сряза я Линда и пак се обърна към Ребека: — Грешиш.

— Какво, изненадваш ли се, че Даниел те е лъгал? — Тя се изсмя. — Казал ти е, че брат му е умствено изостанал, а на мен — че изобщо няма брат. Нека да попитаме капацитета. Сам, Даниел ходил ли е при Рейчъл през онази пролет?

— Не знам.

— Грешен отговор… Много добре знаеш.

— О, стига. Какво значение има?

— Хайде да си поиграем на „Кой познава Даниел най-добре“. Казвал ли ти е нещо за това? Той всичко казваше на малкото си Мишле.

— Няма нужда да…

— Отговори на въпроса!

— Нямам представа. Стига, Ребека. Да не се занимаваме с това.

— Казал ли ти е?

Да, беше й казал. Но Сам отговори:

— Не си спомням.

— Глупости!

— Защо ще ме лъже? — измърмори Линда.

— Защото си му казала, че мама и татко не ти позволяват да си играеш с пушилнята. Така си му дала лост да те манипулира. И той го е използвал. И не е отишъл просто да ти купи. Не, сам ти е направил! Колко великодушно!

— Лъжеш.

— Защо ще те лъжа?

— Защото Даниел никога не ти е направил нищо.

— Ох, моля те. Не сме гимназистки. — Ребека изгледа приятелката си. — О, разбрах. Ревнуваш! Затова толкова се цупеше тогава, затова се цупиш сега.

Това беше вярно, помисли си Сам. След като Ребека дойде в Семейството, Даниел отделяше по-малко време на другите жени. Сам търпеше — искаше само той да е доволен и да не я изгони. Линда обаче се вживяваше в ролята на майка и се почувства обидена, че Ребека я измества.

Сега тя отрече:

— Не ревнувам. Как би могъл някой да ревнува в такава ситуация? Един мъж с три жени.

— Как ли? Нали сме човешки същества? По дяволите, ревнувала си и от Рейчъл.

— Това беше друго. Тя бе курва. Не беше една от нас, не беше част от Семейството.

— Слушайте, тук не става дума за нас — намеси се Сам. — Дошли сме да помагаме на полицията.

Ребека се изсмя:

— Как да не става дума за нас? За пръв път се виждаме от осем години. Какво си очаквала? Всяка да напише съчинение на тема „С какво ще запомня Даниел Пел“ и да си ходим по къщите? Разбира се, това засяга колкото него, толкова и нас.

Линда също беше ядосана. Погледна Сам:

— А пък ти няма нужда да ме защитаваш. — Кимна презрително към Ребека. — Тя не заслужава. Не беше там от началото като нас. Не участваше в създаването, само се натрапи. — Обърна се към Ребека: — Аз бях с него повече от година. А ти? Само няколко месеца.

— Даниел ме покани. Не съм се натрапила.

— Всичко вървеше добре, докато ти не се появи.

— Вървяло е добре, така ли? — Тя остави чашата си и се наведе напред. — Чуваш ли се какво говориш?

— Ребека, моля те — прекъсна я Сам.

Сърцето й туптеше силно. Идваше й да заплаче, като гледаше двете зачервени от гняв жени от двете страни на лакираната дървена масичка.

— Престани.

Високата жена не й обърна внимание.

— Линда, откакто съм дошла, те слушам. Все го защитаваш, не бил толкова лош, не крадял толкова много. Може би Даниел не бил убил този или онзи… Това са пълни глупости. Слез на земята. Да, Семейството беше нещо извратено, абсолютно извратено.

— Не говори така! Не е вярно!

— По дяволите, вярно е! И Даниел Пел е чудовище! Помисли. Помисли какво ни причини… — Очите на Ребека горяха, устните й трепереха. — Среща те и вижда момиче, на което родителите не са давали никаква свобода. И какво прави? Обяснява ти каква завършена, независима личност си, как са те потискали. И ти възлага да командваш къщата. Кара те да се почувстваш като майка. Дава ти власт, която никога не си имала. Така те заробва.

Очите на Линда се насълзиха.

— Не беше така.

— Права си. Беше по-лошо. Защото виж какво стана после. Семейството се разпадна, всички отидохме в затвора и къде се озова? Там, откъдето си започнала. Под властта на силна мъжка фигура — само че сега това е Богът Отец. Ако си си мислила, че истинският ти баща е бил властен, какво ще кажеш за сегашния?