Джеффри Дивер - Спящата кукла

Линда добави, че излиза с мъж от църквата.

— Добър човек — обясни. — Работи в „Мейсис“.

Не се впусна в подробности и Саманта се почуди дали наистина става дума за романтична връзка. Сигурно е доста трудно за мъж да взема любимата си от дома на брат й.

Ребека доста по-охотно разказа за живота си. „Женска инициатива“ работеше добре, имаше четирима служители на пълен работен ден, а тя живеела в апартамент с изглед към океана. Колкото до интимния си живот, разказа за настоящия си приятел, ландшафтен архитект, близо петнайсет години по-възрастен от нея, но хубав и доста добре финансово. Ребека винаги била искала да се омъжи, но когато говореше за бъдещето си с въпросния мъж, Сам се досети, че има доста пречки и че разводът с настоящата му съпруга не е решен (макар че документите вече били подадени). Ребека спомена и за други гаджета.

Сам й завидя. След затвора тя смени името си и се премести в Сан Франциско, като разчиташе на анонимността в големия град. Избягваше да общува много, защото се боеше да не изпусне нещо за истинската си самоличност или че някой ще я разпознае въпреки пластичните операции.

Накрая самотата й дотегна и тя започна да излиза. Третият й приятел, Рон Старки, беше електроинженер, завършил в Станфорд. Беше мил, срамежлив и малко неуверен — типичен мухльо. Не се интересуваше особено от миналото й — всъщност не се интересуваше почти от нищо друго освен от навигационна апаратура, ходене на кино и ресторанти, а в последно време — и от сина им.

Не беше от мъжете, които привличат жените, но Саманта реши, че е добър за нея.

Ожениха се след шест месеца и Питър се роди година по-късно. Сам беше доволна. Рон бе добър баща и надежден съпруг. Искаше й се само да го беше срещнала няколко години по-късно, когато ще е минало повече време от живота й в Семейството и затвора. Чувстваше, че срещата й с Даниел Пел е оставила огромна празнота в живота й, която никога нямаше да се запълни.

Линда и Ребека се опитаха да я накарат да разкаже за себе си, но тя не пожела. Не искаше никой, особено тези две жени, да знае за живота й като Сара Старки. Ако се разчуеше, Рон щеше да я напусне. Сигурна беше. Беше се отдръпнал за няколко месеца, след като тя през сълзи му „призна“ за мнимата измама. Ако узнаеше, че е била свързана с Даниел Пел и го е мамила от години, направо щеше да си тръгне и да вземе детето, сигурна бе в това.

Линда отново й подаде бисквити.

— Не, не — отклони предложението Саманта. — От месец не съм яла толкова много на вечеря.

Линда седна до нея и отхапа половин бисквита.

— О, Сам, преди да дойдеш, разказахме на Катрин за великденската вечеря. Последната, на която бяхме заедно. Спомняш ли си?

Беше прекрасен ден, Сам го помнеше. Седяха навън около грубата дървена маса, скована от Джими Нюберг. Храна, хубава музика от сложната стереосистема на Джими, от която навсякъде стърчаха жици. Бяха боядисали яйца и цялата къща миришеше на оцет. Сам бе направила своите сини. Като очите на Даниел.

Семейството нямаше да оцелее дълго след това; шест седмици по-късно Кройтън със съпругата, децата му и Джими щяха да са мъртви, а останалите — в затвора.

Онзи ден обаче беше хубав.

— Онази пуйка — спомни си Сам, като клатеше глава. — Беше я опушила, нали?

Линда кимна:

— Осем часа я готвих. В онази пушилня, която Даниел ми направи.

— Кое? — попита Ребека.

— Пушилнята отзад. Той я беше направил.

— Спомням си. Но не я направи той.

Линда се засмя:

— Напротив, той я направи. Казах му, че винаги съм искала да имам пушилня. Родителите ми имаха и опушваха в нея шунка, пилета и пуйки. Исках да им помагам, но те не ми даваха. Затова Даниел ми направи.

Ребека изглеждаше объркана.

— Не, не. Беше я взел от онази, как й беше името… Съседката.

— Съседка ли? — Линда се намръщи. — Грешиш. Взе от нея инструменти и направи пушилнята от стар варел. Беше голяма изненада.

— Чакай, казваше се… Рейчъл. Да, така се казваше. Помните ли я? Не изглеждаше много добре, имаше яркочервена коса, но отдолу се виждаха бели корени. — Ребека изглеждаше озадачена. — Не може да не я помниш.

— Спомням си Рейчъл — сопна се Линда. — Но какво общо има тя?

Рейчъл беше наркоманка, която причиняваше сериозно напрежение в Семейството, защото Пел прекарваше много време в дома й, правейки… е, онова, което Даниел Пел обичаше да прави най-много. Сам нямаше нищо против — всичко, което й спестяваше неприятните изживявания с него в спалнята, беше добре дошло. Линда обаче ревнуваше. На последната им обща Коледа Рейчъл се беше отбила под някакъв измислен претекст. Линда направо я изхвърли. Когато научи за това, Пел обеща, че няма повече да се вижда със съседката.