Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Дали третият мъж не е Кринкер?

Неделя, 18 февруари — Парното отопление, което в последно време било угасено, работило през целия ден. Затова на Стювелс му се налага да отиде най-малкото пет пъти до двора, за да пренесе пепелта до кофите за боклук.

Госпожица Беген, наемателката от четвъртия етаж, била обезпокоена от дима, „който имал странна миризма“.

Понеделник, 19 февруари — Парното продължава да работи. Книговезецът остава през целия ден сам в дома си.

Вторник, 20 февруари — Съдебната полиция получава анонимно съобщение, в което става дума за човек, изгорен в пещта на парното отопление на книговезеца. Фернанда се връща от Конкарно.

Сряда, 21 февруари — Лапоент посещава дома на улица „Дьо Тюрен“. Вижда куфара, чиято дръжка е завързана с канап, под масата в ателието. Лапоент напуска ателието към обяд. Обядва със сестра си и й разказва подробности около следствието. Дали госпожица Лапоент се среща със своя приятел Антоан Бизар, който живее в същата сграда с адвоката без практика Лиотар? Или пък му се обажда по телефона?

Същия следобед, преди пет часа, адвокатът минава през ателието на улица „Дьо Тюрен“ под претекста, че иска да поръча екслибрис.

Когато Люка отива в пет часа да извърши обиск в дома, куфарът вече е изчезнал.

Разпит на Стювелс в сградата на Съдебната полиция. Към края на нощта той посочва Лиотар за свой адвокат.

Мегре тръгна да се поразходи и хвърли един поглед на записките, които инспекторите си водеха за разговорите по телефона. Още беше рано да поръча да донесат бира от бирарията, затова само си напълни отново лулата.

Четвъртък, 22 февруари.

Петък, 23 февруари.

Събота…

Цяла колона от дати и никакви сведения за тях. С изключение на това, че следствието тъпче на едно място, вестниците все повече вилнеят, а Лиотар, разбеснял се като малко злобно куче, нападаше цялата полиция и Мегре в частност. Колонката вдясно беше празна до следната записка:

Неделя, 10 март — Мъж на име Левин наема стая в „Отел Босежур“, на улица „Льопик“, и се настанява там с момченце на около две години.

Глория Поти, която минава за детегледачка, се занимава с детето и го води всяка сутрин на разходка в парка на площад „Анверс“, докато Левин спи.

Не спи в хотела, а си тръгва оттам късно вечер, след завръщането на Левин.

Понеделник, 11 март — Същото.

Вторник, 12 март — Девет и половина. Глория и детето напускат, както обикновено, „Отел Босежур“. Десет часът и четвърт: Мос се появява в хотела и търси Левин. Той веднага прибира багажа си и го сваля долу, докато Мос остава сам в стаята.

Единайсет часът без пет: Глория забелязва Левин и внезапно оставя детето, което остава на грижите на госпожа Мегре.

Малко след единайсет часа тя влиза в „Отел Босежур“ заедно със спътника си. Те отиват при Мос, след което тримата разговарят в продължение на повече от час. Мос си тръгва пръв. В един без петнайсет на обяд Глория и Левин напускат хотела и Глория се качва сама в едно такси.

Тя минава отново покрай парка „Анверс“ и прибира детето.

Казва на шофьора да я закара до арката „Ньой“, но после променя адреса с гарата Сен Лазар. След това внезапно му казва да спре на площад „Сен Огюстен“, където се качва в друго такси. Слиза от второто такси, заедно с хлапето, на ъгъла на квартал „Монмартър“ и „Ле Гран Булевар“.

Страницата беше много живописна, понеже Мегре я разкрасяваше с рисунки, които приличаха на детски.

На друг лист той записа датите, на които се губеха следите на различните действащи лица.

Графиня Панети — 16 февруари.

Отговорникът по транспорта на хотел „Кларидж“ я беше видял последен, когато се е качвала в шоколадовокафявия „Крайслер“ на своя зет.

Кринкер?

Мегре се колебаеше дали да напише съботната дата, 17 февруари, понеже нямаше никакви доказателства, че именно той е бил третото лице, слязло от таксито на ъгъла на улица „Дьо Тюрен“.

А ако не беше той, тогава следите му се губеха едновременно с тези на старата дама.

Алфред Мос — Вторник, 12 март.

Той пръв бе напуснал „Отел Босежур“, към обяд.

Левин — Вторник, 12 март.

Напуснал само половин час след предишния, докато е качвал Глория в таксито.

Глория и детето — Същата дата.

Два часа по-късно, сред тълпата, на кръстовището на „Монмартър“.

Сега беше неделя, 17 март. От 12 март насам нямаше нищо за отбелязване. Освен следствието, разбира се.

Или, по-скоро, оставаше една дата, която трябваше да бъде отбелязана. Той я прибави към колонката: