Деннис Лихэйн - Злокобен остров

На Долорес, която толкова обичаше да прави слънчеви бани, това място щеше страшно да й хареса, но Теди усещаше само постоянния повей на океанския бриз — предупреждение от морето, че може да връхлети, когато пожелае, и да те засмуче надолу към дъното си.

Санитарите се зададоха обратно надолу по дока с пощата и кашоните с медицински запаси и ги натовариха на ръчни колички, а Макферсън се подписа за получаването им в тефтер, подаде го обратно на един от охранителите на ферибота, и охранителят каза:

— В такъв случай ние ще тръгваме.

Макферсън примигна на слънцето.

— Бурята — каза охранителят. — Изглежда, че никой не знае какво ще направи тя.

Макферсън кимна.

— Ще се свържем със станцията, когато имаме нужда да ни вземат — каза Теди.

Охранителят кимна.

— Бурята — повтори той.

— Разбира се, разбира се — кимна Чък. — Ще го имаме предвид.

Макферсън ги поведе нагоре по пътека, която се издигаше леко през редицата от дървета. След като излязоха от дърветата, стигнаха павиран път, който пресичаше пътеката им като широка усмивка, и Теди видя по една къща далече от дясната и от лявата си страна. Онази вляво беше по-обикновената от двете, кафеникава мансарда във викториански стил с черна украса, с малки прозорци, които приличаха на наблюдателници. Онази вдясно беше в стила от епохата на Тюдорите и се издигаше на малкото си възвишение величествена като замък.

Продължиха нататък, изкачвайки се по склон, който бе стръмен и буйно обрасъл с морска трева, преди земята около тях да стане гладка и зелена, като на върха ставаше равна, докато тревата ставаше по-ниска, отстъпвайки място на по-традиционна ливада, която се простираше нататък в продължение на няколкостотин метра, преди да спре при стена от оранжеви тухли, която сякаш се виеше по цялата дължина на острова. Беше три метра висока и увенчана с единична ивица бодлива тел, и нещо във вида на бодливата тел събуди чувствата на Теди. Изпита внезапно съжаление към всички онези хора от другата страна на стената, които приемаха тази тънка тел точно като онова, което тя наистина беше, осъзнаваха колко силно иска светът да ги задържи вътре. Теди видя няколко мъже в тъмносини униформи точно отвън пред стената, свели глави, докато гледаха към земята.

Чък каза:

— Пазачи от поправителни домове в заведение за душевноболни. Странна гледка, ако не възразявате да отбележа, господин Макферсън.

— Това е заведение с максимална сигурност — каза Макферсън. — Работим по двойни директиви — една от Департамента по душевно здраве на Масачузетс, а другата — от Федералното управление на затворите.

— Разбирам това — каза Чък. — Въпреки това винаги съм се чудил — вие сигурно имате да си говорите за много неща около масата на вечеря?

Макферсън се усмихна и леко поклати глава.

Теди видя мъж с черна коса, който носеше същата униформа като останалите пазачи, но неговата беше подчертана от жълти еполети и права яка, а значката му беше златна. Той беше единственият, който вървеше с вдигната глава, притиснал едната ръка зад гърба си, докато крачеше бавно сред мъжете, и походката му напомни на Теди за полковниците, които беше срещал през войната, мъже, за които командването не беше просто необходимо бреме на военната професия, а бреме, възложено им от Бог. Притискаше към гърдите си малка черна книга, и кимна в тяхната посока, а после тръгна надолу по склона, от който бяха дошли: черната му коса стоеше застинало на вятъра.

— Надзирателят — каза Макферсън. — Ще се срещнете по-късно.

Теди кимна, като се питаше защо не се срещнат сега, и надзирателят изчезна от другата страна на възвишението.

Един от санитарите отключи портата в средата на стената, тя се люшна и се отвори широко и санитарите влязоха с количките си, докато двама пазачи се приближиха към Макферсън и спряха от двете му страни.

Макферсън се изпъна в цял ръст, сега с напълно делови маниер, и каза:

— Момчета, трябва да ви запозная с основните закони на това място.

— Разбира се.

— На вас, господа, ще ви бъдат засвидетелствани всички любезности, които можем да предложим, цялата помощ, която можем да ви окажем. По време на престоя си, колкото и да е кратък, ще съблюдавате протокола. Това ясно ли е?

Теди кимна, а Чък каза:

— Напълно.

Макферсън фиксира поглед върху една точка точно над главите им.

— Сигурен съм, че д-р Коули ще ви обясни по-особените точки на протокола, но трябва да наблегна на следното: контактът с пациенти на това заведение без надзор на човек от персонала е забранен. Ясно ли е?