Деннис Лихэйн: Злокобен остров

Теди едва не каза: „Да, сър“, сякаш отново беше новобранец в казармата, но се спря в последния миг и изрече само едно кратко: „Да“.

— Отделение А на това лечебно заведение е сградата зад мен вдясно — мъжкото отделение. Отделение Б, женското отделение, от лявата ми страна. Отделение В е отвъд онези зъбери точно зад двора на това място и помещенията за персонала: помещава се в някогашния форт Уолтън. Достъпът до отделение В е забранен без писменото съгласие и физическото присъствие както на надзирателя, така и на д-р Коули. Ясно?

Нова поредица от кимвания.

Макферсън протегна масивната си длан, сякаш в молитва към слънцето:

— Поради тази причина ви моля да предадете огнестрелните си оръжия.

Чък погледна Теди. Теди поклати глава.

Теди каза:

— Господин Макферсън, ние сме надлежно назначени федерални представители на военната полиция. По силата на правителствена заповед от нас се изисква да носим огнестрелните си оръжия по всяко време.

Гласът на Макферсън шибна въздуха като стоманен кабел:

— Правителствена заповед триста деветдесет и едно от Федералния кодекс за затворите и институциите за душевноболни престъпници гласи, че изискването за носене на оръжие от служител на реда се отменя само чрез пряка заповед от непосредствените му началници или от лица, натоварени с грижата и защитата за институции за изтърпяване на наказание или за душевно здраве. Господа, вие се намирате под егидата на това изключение. Няма да ви бъде позволено да минете през тази порта с огнестрелните си оръжия.

Теди погледна Чък. Чък наклони глава към протегнатата длан на Макферсън и сви рамене.

Теди каза:

— Бихме искали изключенията да бъдат отбелязани за протокола.

Макферсън каза:

— Пазач, моля, отбележете изключенията за представителите на военната полиция Даниелс и Аул.

— Отбелязано, сър.

— Господа — каза Макферсън.

Пазачът от дясната страна на Макферсън отвори малка кожена кесия.

Теди отметна назад палтото си и извади служебния револвер от кобура. Щракна барабана и го отвори с бързо движение на китката, а после сложи оръжието в ръката на Макферсън. Макферсън го предаде на пазача, а пазачът го сложи в кожената кесия и Макферсън отново протегна ръка.

Чък беше малко по-бавен с оръжието си, пръстите му бяха тромави, докато се опитваше да откачи кобура, но Макферсън не показа нетърпение, просто изчака, докато Чък тромаво сложи пистолета в ръката му.

Макферсън подаде оръжието на пазача, и пазачът го добави в кесията и пристъпи през портата.

— Оръжията ви ще бъдат оставени на съхранение в помещението за лични вещи точно пред канцеларията на надзирателя — каза тихо Макферсън и думите му прошумоляха като листа, — която се намира в главната болнична сграда в центъра на двора. Ще си ги приберете в деня на заминаването си. — Внезапно безгрижната, каубойска усмивка на Макферсън се върна. — Е, с това може да се каже, че изчерпахме официалностите засега. Какво ще кажете да отидем да видим д-р Коули?

И той се обърна и тръгна начело през портата, и тя се затвори зад тях.

Вътре зад стената моравата се простираше от двете страни на главен път, направен от същите тухли като стената. Градинари с оковани глезени се грижеха за тревата, дърветата и цветните лехи и дори за редица от розови храсти, които растяха покрай основите на болницата. От двете страни на градинарите стояха санитари, и Теди видя други пациенти с окови на краката да се разхождат из двора, пристъпвайки странно, като патици. Повечето бяха мъже, само няколко бяха жени.

— Когато първите лекари от клиниката дошли тук — каза Макферсън, — цялото това място било в морска трева и шубраци. Трябва да видите снимките. Но сега…

Отляво и отдясно на болницата се издигаха две еднакви червени тухлени къщи в колониален стил с боядисани в ярка бяла боя облицовъчни дъски, с решетъчни прозорци и със стъкла, пожълтели от морската вода. Самата болница беше с цвета на дървени въглища, тухлите, от които бе построена, бяха протрити от морската вода, и тя се издигаше на височина шест етажа, докато прозорците на спалното помещение най-горе се взираха като очи в тях.

Макферсън каза:

— Построена като щабквартира на батальон точно преди Гражданската война. Имали някакви планове, очевидно да превърнат това в тренировъчен център. После, когато войната изглеждала неизбежна, се съсредоточили върху форта, а по-късно превърнали това в лагер за военнопленници.