Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Теди попита:

— До кои участъци не стигнахте?

— Югозападният ъгъл. Онези два са извън строя, точно където стената сключва прав ъгъл. Останалите ще те изпържат като пиле, така че гледай да не се подхлъзнеш и да се хванеш за някой. Чуваш ли?

— Чувам.

Трей кимна на отражението му.

— Предлагам да изчезваш. Губиш време.

Теди се изправи.

— Чък — каза той.

Трей се намръщи:

— Няма никакъв Чък. Ясно? Никога не е имало. Като се върнеш обратно в света, говори си за Чък колкото искаш. Но тук? Този човек никога не го е имало.

Докато гледаше югозападния ъгъл на стената, на Теди му дойде на ум, че е възможно Трей да лъже. Ако Теди допреше ръка до онези жици, ако ги хванеше здраво, и по тях наистина течеше ток, на сутринта щяха да намерят тялото му в подножието на стената, почерняло като пържола на един месец. Проблемът — решен. Трей получава наградата „Служител на месеца“, може би и хубав златен часовник.

Затърси наоколо, докато намери един дълъг клон, а после се обърна към един участък от кабела вдясно от ъгъла. Затича се и скочи към стената, подпря крак на нея, и скочи нагоре. С плясък пусна клона върху жицата и тя избълва пламък, а вейката се подпали. Теди слезе обратно на земята и погледна дървото в ръката си. Пламъкът изгасна, но дървото тлееше.

Опита отново, този път върху жицата над десния край на ъгъла. Нищо.

Отново застана отдолу, като си пое дъх, а после скочи на лявата стена и отново удари жицата. И пак — нищо.

Най-отгоре на мястото, където стената се свързваше, имаше метален стълб, и Теди се затича на три пъти към стената, преди да успее да се захване. Хвана се здраво, изкатери се до върха на стената и раменете му допряха жицата, и коленете му също се допряха до нея, и ръцете му над лактите също се допряха до нея, и всеки път си мислеше, че е мъртъв.

Не беше. А щом стигна най-горе, не му оставаше кой знае какво, освен да се спусне до другата страна.

Изправи се в листата и погледна назад към „Ашклиф“.

Беше дошъл тук за истината, и не я беше намерил. Беше дошъл тук да търси Ледис, и не беше намерил и него. По пътя беше загубил Чък.

Щеше да има време да съжалява за всичко това, когато се върнеше в Бостън. Тогава щеше да има време да изпитва вина и срам. Време да обмисли вариантите си и да се посъветва със сенатор Хърли и да измисли план за нападение. Щеше да се върне. Бързо. Не можеше да има и съмнение в това. И се надяваше, че ще е въоръжен с призовки и федерални заповеди за обиск. И щяха да си имат собствен проклет ферибот. Тогава щеше се гневи. Тогава щеше да се отдава на справедлив гняв.

Сега обаче просто изпитваше облекчение, че е жив и е от другата страна на стената.

Облекчение. И страх.

Отне му час и половина да стигне обратно до пещерата, но жената си беше отишла. Огънят й беше догорял и от него бяха останали само няколко въглена, и Теди седна до него, макар че въздухът навън беше нетипично топъл за сезона и ставаше все по-лепкав с всеки изминал час.

Теди я чакаше, надявайки се, че просто е излязла за още дърва, но в сърцето си знаеше, че тя няма да се върне. Може би смяташе, че той вече е заловен и че именно в този момент разказва на надзирателя и на Коули за скривалището й. Може би — и тази надежда бе прекалена, но Теди си позволи този лукс — Чък я беше намерил и бяха отишли на някое място, което според нея беше по-безопасно.

Когато огънят угасна, Теди си свали сакото, наметна го на гърдите и раменете си и облегна глава на стената. Точно както и предишната нощ, последното, което забеляза, преди да изгуби съзнание, бяха палците му.

Бяха започнали да потрепват.

Всички мъртви и бъдещи мъртви си прибираха палтата.

Бяха в някаква кухня и палтата висяха на куки, и бащата на Теди откачи старото си тежко вълнено палто, сви рамене, за да намести ръцете си в него, а после помогна на Долорес с нейното и каза на Теди:

— Знаеш ли какво искам за Коледа?

— Не, татко.

— Като на Айк.

И Теди разбра, че той има предвид стикове за голф и сак за голф.

— Точно като на Айк — каза той.

— Именно — каза баща му и подаде на Чък палтото му.

Чък го облече. Беше хубаво палто. Кашмир отпреди войната. Белегът на Чък беше изчезнал, но той още имаше онези деликатни, взети назаем ръце, и ги държеше пред Теди и свиваше и отпускаше пръстите си.

— С онази лекарка ли отиде? — попита Теди.

Чък поклати глава:

— Малко прекалено образован съм. Отидох на хиподрума.