Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Въпросният непознат очевидно имал известен опит в усмиряването на опасни хора.

— Не думайте.

— О, и още как, и още как.

— Какво друго е вършил споменатият непознат?

— Ами… — Коули изопна рамене назад, свали бялата си престилка и я преметна през ръката си — радвам се, че се интересувате.

— Хей, няма нищо по-хубаво от един малък слух, от някоя дребна клюка.

— Съгласен съм. Твърди се — и имайте предвид, че не мога да го потвърдя — че въпросният непознат провел дълъг разговор с известен параноиден шизофреник на име Джордж Нойс.

— Хммм — каза Теди.

— Наистина.

— Значи този, хм…

— Нойс — каза Коули.

— Нойс — повтори Теди. — Да, та този тип — значи, има халюцинации, а?

— Изключително силни — каза Коули. — Преде своите нишки и опашатите си истории и изнервя всички…

— Пак тази дума.

— Съжалявам. Да, ами, докарва хората до неприятно настроение. Преди две седмици, всъщност, толкова ядоса някои хора, че един пациент го наби.

— Представям си.

Коули сви рамене:

— Случва се.

— Е, какви нишки? — попита Теди. — Що за истории?

Коули махна с ръка във въздуха:

— Обичайните параноични измислици. Как целият свят го преследва, и други такива. — Той вдигна поглед към Теди, докато палеше цигара: очите му светнаха заедно с пламъка. — Значи ще си заминавате.

— Предполагам.

— С първия ферибот.

Теди му отправи смразяваща усмивка:

— Стига някой да ни събуди.

Коули отвърна на усмивката:

— Мисля, че можем да го уредим.

— Страхотно.

— Страхотно — каза Коули. — Цигара?

Теди вдигна ръка да отклони предложения пакет.

— Не, благодаря.

— Опитвате се да ги откажете?

— Опитвам се да ги намаля.

— Вероятно е добра идея. Напоследък чета в списанията как тютюнът може да се окаже свързан с куп ужасни неща.

— Наистина ли?

Той кимна:

— Рак, например, така чух.

— В днешни дни има толкова много начини да умреш.

— Съгласен. Въпреки това, има все повече и повече начини за лечение.

— Мислите ли?

— Иначе нямаше да съм в тази професия. — Коули издуха дима в струйка над главата си.

Теди попита:

— Някога имали ли сте тук пациент на име Андрю Ледис? Коули наведе брадичка към гърдите си.

— Нищо не ми говори.

— Не?

Коули сви рамене:

— Трябва ли?

Теди поклати глава:

— Беше мой познат. Той…

— Откъде?

— Какво?

— Откъде го познавахте?

— През войната — каза Теди.

— О.

— Както и да е, бях чул, че нещо превъртял, и го изпратили тук.

Коули дръпна бавно от цигарата си:

— Погрешно сте чули.

— Очевидно.

Коули каза:

— Хей, случва се. Стори ми се, че преди миг казахте „ние“.

— Какво?

— „Ние“ — каза Коули. — Като във второ лице, множествено число.

Теди допря ръка до гърдите си:

— Докато говорех за себе си?

Коули кимна:

— Стори ми се, че казахте: „Стига някой да ни събуди“. Да ни събуди.

— Ами, да. Разбира се. Виждали ли сте го, между другото? Коули го погледна и повдигна вежди.

Теди каза:

— Хайде. Той тук ли е?

Коули се засмя и го погледна.

— Какво? — каза Теди.

Коули сви рамене:

— Просто съм объркан.

— Объркан от какво?

— От вас, шерифе. Това някаква странна ваша шега ли е?

— Каква шега? — каза Теди. — Просто искам да знам дали той е тук.

— Кой? — каза той, с нотка на раздразнение в гласа.

— Чък.

— Чък ли? — бавно попита Коули.

— Моят партньор — каза Теди. — Чък.

Коули се отдели от стената: цигарата висеше от пръстите му.

— Вие нямате партньор, шерифе. Дойдохте тук сам.

Теди каза:

— Чакайте малко…

Откри Коули, вече по-близо, да се взира нагоре към него.

Теди затвори уста, почувства как лятната нощ изпълва клепачите му.

Коули каза:

— Кажи ми пак. За партньора ти.

Любопитният поглед на Коули бе най-студеното нещо, което Теди някога беше виждал. Изпитателен и интелигентен, и силно насмешлив. Беше погледът на човек, играещ роля без дегизировка във водевил, преструващ се, че не знае откъде ще дойде поантата на анекдота.

А Теди беше Оли в комедийната двойка Оли и Стан. Клоун с разхлабени тиранти и дървена тръба вместо панталони. Последният, който щеше да схване шегата.

— Шерифе? — Коули отново пристъпи леко напред, като човек, който дебне пеперуда.

Ако Теди запротестираше, ако настоеше да разбере къде е Чък, ако дори твърдеше, че съществува Чък, играеше по тяхната свирка.

Теди погледна Коули в очите и видя смеха в тях.