Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Ни’къв шеф не ми е. Работя за болницата в крайна сметка. Белият дявол ли? Той е на страната на затвора.

— Пак ти е шеф.

— Не, не е. — Трей се повдигна на лакът. — Чуваш ли? Искам да кажа, определено ли сме наясно по този въпрос, шерифе?

Теди сви рамене.

Трей преметна крака на ръба на леглото и седна.

— Да ме подлудите ли се опитвате, сър?

Теди поклати глава.

— Тогава защо не се съгласявате с мен, като ви казвам, че не работя за тоя бял кучи син?

Теди отново сви рамене:

— В краен случай, ако се стигне до това и той започне да дава заповеди, знаеш ли какво ще стане? Веднага ще скочиш.

— Аз, какво?

— Ще скочиш. Като заек.

Трей прокара ръка по челюстта си и се вгледа в Теди със сурова усмивка на неверие.

— Не искам да те обидя — каза Теди.

— О, не, не.

— Просто съм забелязал, че хората на този остров имат навика да си създават собствена истина. Смятат, че ако изрекат нещо достатъчно пъти, то наистина е така.

— Не работя за този човек.

Теди посочи към него:

— Да, това е островната истина, която познавам и обичам.

Трей изглеждаше готов да го удари.

— Виждаш ли — каза Теди, — тази вечер имаха съвещание. А след това д-р Коули пристига и ми казва, че никога не съм имал партньор. А ако попитам теб, ти ще кажеш същото. Ще отречеш, че си седял с този човек и си играл покер с него и си се смял заедно с него. Ще отречеш той някога да е казал, че начинът да се справиш със злата и стара леля, е бил да бягаш по-бързо. Ще отречеш, че той някога е спал точно тук в това легло. Нали, мистър Уошингтън?

Трей сведе очи към пода.

— Не знаете за какво говорите, шерифе.

— О, знам, знам. Никога не съм имал партньор. Това е истината сега. Решено е. Никога не съм имал партньор и той не е някъде на острова, ранен. Или мъртъв. Или затворен под ключ в отделение В или фара. Никога не съм имал партньор. Искате ли да повторите това след мен просто за да сме наясно? Никога не съм имал партньор. Хайде. Опитайте.

Трей вдигна очи.

— Никога не сте имали партньор.

Теди каза:

— А ти не работиш за надзирателя.

Трей сключи ръцете си около коленете. Погледна Теди и Теди видя, че това го измъчва. Очите му се навлажниха и плътта около брадичката му затрепери.

— Трябва да се махнете оттук — прошепна той.

— Наясно съм с това.

— Не. — Трей поклати глава няколко пъти. — Нямате никаква представа какво всъщност става тук. Забравете какво сте чули. Забравете какво си мислите, че знаете. Ще се доберат до вас. А от онова, което ще ви причинят, няма връщане назад. Няма известен начин за връщане назад.

— Кажи ми — каза Теди, но Трей отново клатеше глава. — Кажи ми какво става тук.

— Не мога да направя това. Не мога. Погледнете ме. — Веждите на Трей се повдигнаха и очите му се разшириха. — Не. Мога. Да. Направя. Това. Сам сте. И не бих чакал никакъв ферибот.

Теди се подсмихна:

— Не мога да се измъкна дори от този двор, а какво остава пък — от острова. А дори и да можех, партньорът ми е…

— Забравете партньора си — изсъска Трей. — Няма го. Схващате ли? Той няма да се върне, човече. Трябва да изчезваш. Трябва да опазиш себе си, и единствено себе си.

— Трей — каза Теди — заключен съм вътре.

Трей стана, отиде до прозореца и погледна навън към тъмнината или към собственото си отражение: Теди не можеше да определи.

— Никога не можеш да се върнеш. Дори не можеш да кажеш на никого, че съм ти казал нещо.

Теди чакаше.

Трей погледна през рамо назад към него.

— Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — каза Теди.

— Фериботът ще е тук утре в десет сутринта. Тръгва за Бостън точно в единайсет. Ако човек успее да се скрие на тоя кораб, може направо да си стигне отсреща до пристанището. Иначе човек ще трябва да чака още два или три дни и един риболовен траулер, казва се „Бетси Рос“, та той ще спре наистина близко до южното крайбрежие, ще стовари това-онова. — Той погледна отново към Теди. — Разни неща, дето се предполага, че хората ги нямат на този остров. Та, тя не влиза чак навътре. Не, сър. Затова човек ще трябва да стигне с плуване дотам.

— Не мога да изкарам три проклети дни на този остров — каза Теди. — Не познавам терена. Надзирателят и неговите хора обаче със сигурност го познават. Ще ме намерят.

Известно време Трей не каза нищо.

— Тогава значи фериботът — каза накрая.

— Значи, фериботът. Но как ще се измъкна от землището?

— Мамка му — каза Трей. — Може и да не ми повярваш, но днес ти е късметлийският ден. Бурята е прецакала всичко, най-вече електрозахранването. Сега поправихме повечето кабели по стената. Повечето.