Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Спечели ли?

— Загубих много.

— Съжалявам.

Чък каза:

— Целуни жена си за довиждане. По бузата.

Теди се наведе навътре покрай майка си и Тути Вичели, който му се усмихваше с окървавена уста, целуна Долорес по бузата и каза:

— Скъпа, защо си цялата мокра?

— Съвсем суха съм — каза тя на бащата на Теди.

— Ако бях на половината от годините си — каза бащата на Теди, — щях да се оженя за теб, момиче.

Всички бяха вир-вода, дори майка му, дори Чък. От палтата им капеше вода по целия под.

Чък му подаде три пъна и каза:

— За огъня.

— Благодаря. — Теди взе пъновете, а после забрави къде ги е оставил.

Долорес се почеса по корема и каза:

— Проклети зайци. Каква полза има от тях?

В стаята влязоха Ледис и Рейчъл Соландо. Не носеха палта. Не носеха абсолютно нищо, а Ледис подаде бутилка ръжено уиски над главата на майката на Теди, а после взе в обятията си Долорес, и Теди щеше да изпита ревност, но Рейчъл се смъкна на колене пред него, смъкна ципа на панталоните му и го прие в устата си, и Чък, и баща му, и Тути Вичели и майка му — всички му помахаха, докато се сбогуваха, а Ледис и Долорес се запрепъваха обратно и влязоха в спалнята и Теди ги чуваше там на леглото, как дърпаха несръчно дрехите си и дишаха дрезгаво, и всичко му се струваше някак съвършено, някак прекрасно, когато повдигна застаналата на колене Долорес и чу Рейчъл и Ледис там вътре да се чукат като луди, и той целуна жена си, и сложи ръка над дупката в корема й, и тя каза: „Благодаря ти“, и той се плъзна в нея изотзад, като избута пъновете от кухненския плот, а надзирателят и неговите хора си сипаха от ръженото уиски, което Ледис беше донесъл, и надзирателят намигна одобрително на техниката за чукане на Теди, вдигна чашата си в наздравица за него и каза на хората си:

— Това е един надарен бял негър. Ако го видите, стреляйте първи. Чувате ли ме? Не спирайте да помислите. Ако този човек се измъкне от острова, всички вкупом сме прецакани, господа.

Теди отметна палтото от гърдите си и се промъкна до ръба на пещерата.

Надзирателят и хората му бяха на хребета над него. Слънцето се беше издигнало в небето. Пищяха чайки.

Теди си погледна часовника. Осем сутринта.

— Не рискувайте — каза надзирателят. — Този човек е кален в битки, изпитан боец, и закоравял от битки. Има „Пурпурно сърце“ и бронзов орден с дъбови листа. Убил е двама души в Сицилия с голи ръце.

Тази информация се намираше в професионалната му характеристика, Теди знаеше. Но как, по дяволите, бяха намерили професионалната му характеристика?

— Служи си умело с нож и е умел в близкия бой. Не влизайте в близко съприкосновение с този човек. Ако ви се удаде шанс, повалете го като двукрако псе.

Теди откри, че се усмихва въпреки положението, в което се намираше. Колко ли други пъти хората на надзирателя бяха подлагани на сравнението с двукраките кучета?

Трима пазачи се спуснаха по въжета надолу по лицевата страна на по-малката скала, и Теди се отдръпна от издатината и ги загледа как си проправят път надолу към брега. Няколко минути по-късно те се изкатериха обратно горе и Теди чу един от тях да казва:

— Няма го там долу, сър.

Заслуша се за известно време, докато търсеха нагоре по скалния нос и по пътя, а после се отдалечиха и Теди изчака цял час, преди да излезе от пещерата, като чакаше да чуе дали някой върви най-отзад, и даде на отряда по претърсването достатъчно време, за да не се сблъска с тях.

Когато стигна до пътя, вече беше девет и двайсет и той тръгна обратно по него на запад, като се опитваше да поддържа бързо темпо, но все пак да се ослушва за мъже, движещи се пред или зад него.

Трей се беше оказал прав в предричането си за времето. Беше адски горещо и Теди си свали сакото, сгъна го и го преметна през ръката си. Разхлаби вратовръзката си достатъчно, за да я изхлузи през главата, и я пъхна в джоба си. Устата му беше суха като каменна сол, а клепачите го сърбяха от потта.

Отново видя Чък, какъвто беше в съня му, докато си обличаше палтото, и образът го прободе с по-силна болка от онзи на Ледис, който милваше Долорес. Докато не се появиха Рейчъл и Ледис, всички в съня му бяха мъртви. С изключение на Чък. Но той беше откачил палтото си от същата редица куки и беше излязъл с тях през вратата. На Теди му беше омразен фактът, който това символизираше. Ако се бяха добрали до Чък на скалния нос, вероятно го извличаха, докато Теди се катереше, за да излезе от полето. И който и да се беше промъкнал до него, сигурно си беше свършил много добре работата, защото Чък не беше надал дори писък.