Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— С какво се занимават тук? — попита Теди.

Тя му отправи усмивка, която беше едновременно нацупена и крива:

— Никаква представа ли нямате?

— Знам, че нарушават Нюрнбергския кодекс.

— Да го нарушават ли? Те на практика са го заличили.

— Знам, че провеждат радикални лечения.

— Радикални, да. Но не и лечения. Тук не се провежда никакво лечение, шерифе. Знаете ли откъде идват финансовите средства за тази болница?

Теди кимна:

— Вътрешната комисия за разследване на антиамериканската дейност.

— Да не говорим за средствата от подкупи — каза тя. — Парите се вливат тук като река. Сега се запитайте: как влиза болката в тялото?

— Зависи къде си наранен.

— Не. — Тя поклати енергично глава. — Това няма нищо общо с плътта. Мозъкът изпраща нервни импулси надолу през нервната система. Мозъкът контролира болката — каза тя. — Контролира страха. Съня. Съчувствието. Глада. Всичко, което свързваме със сърцето, или с душата, или с нервната система, всъщност се контролира от мозъка. Всичко.

— Добре…

Очите й блеснаха в светлината на огъня:

— Какво, ако можете да го контролирате?

— Мозъкът ли?

Тя кимна:

— Да пресъздадете наново един човек, така че да не се нуждае от сън, да не чувства болка. Или любов. Или съчувствие. Човек, който не може да бъде разпитван, защото хранилищата на паметта му са напълно опразнени и прочистени. — Тя разбърка огъня и вдигна поглед към него. — Тук създават призраци, шерифе. Призраци, които да тръгнат по света и да вършат призрачни дела.

— Но подобно умение, подобно знание, е…

— Съществуващо от години — съгласи се тя. — О, да. Това е процес, който продължава с десетилетия, шерифе. Началната им точка е до голяма степен същото място, откъдето са започнали и Съветите — промиването на мозъци. Експерименти с лишаване. До голяма степен по същия начин, както нацистите са експериментирали върху евреите, за да видят въздействието на горещината и студа и да приложат тези резултати, за да помогнат на своите войници от Райха. Но нима не виждате, шерифе? След половин век хората, посветени в това, ще погледнат назад и ще си кажат следното — тя докосна калното дъно на пещерата с показалеца си — че всичко това се е върнало там, откъдето е и започнало. Нацистите използваха евреи. Съветите използваха затворници в собствените си концлагери. Тук, в Америка, ние правехме опити върху пациенти на Злокобния остров.

Теди не каза нищо. Не му идваха думи.

Тя погледна назад към огъня.

— Не могат да ви пуснат да си тръгнете. Знаете това, нали?

— Аз съм федерален шериф — каза Теди. — Как ще ме спрат?

Това я накара да се усмихне весело и да плесне с ръце.

— Аз бях изтъкнат психиатър от уважавано семейство. Някога мислех, че това ще е достатъчно. Много ми е неприятно да ви съобщя това, но не беше. Нека ви попитам — имате ли някакви минали травми в живота си?

— Че кой ли няма такива?

— Ах, да. Но не говорим за общия случай, не говорим за други хора. Говорим за конкретни случаи. За вас. Имате ли психологически слабости, върху които могат да се съсредоточат? Има ли в миналото ви събитие или събития, които могат да се смятат за обуславящи фактори за изгубването на разсъдъка ви? Така че, когато ви въдворят тук — а те ще го направят — приятелите и колегите ви да кажат: „Разбира се. Той откачи. Най-накрая. И кой не би откачил? Войната му причини това. И да загуби майка си — или който щете там — по такъв начин“. Хмм?

Теди каза:

— Това може да се каже за всеки.

— Ами, точно това е въпросът. Не виждате ли? Да, може да се каже за всеки, но ще го кажат за вас. Как е главата ви?

— Главата ми ли?

Тя задъвка долната си устна и кимна няколко пъти.

— Онова тежко нещо отгоре на врата ви, да. Как е? Някакви странни сънища напоследък?

— Определено.

— Главоболия?

— Предразположен съм към мигрени.

— Божичко. Не думайте.

— Вярно е.

— Откакто сте дошли тук, вземали ли сте някакви хапчета, дори аспирин?

— Да.

— Чувствата ви са просто малко объркани, може би? Не сте стопроцентово себе си? О, не е голяма работа, казвате вие, просто се чувствате малко изтощен. Може би мозъкът ви не прави връзките чак толкова бързо, както обикновено. Но казвате, че не спите добре. Непознато легло, странно място, буря. Казвате си тези неща. Нали?

Теди кимна.

— И предполагам, че сте се хранили в кафетерията. Пили сте кафето, което са ви давали. Кажете ми поне, че сте пушили собствените си цигари.