Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Виждаше фара съвсем ясно. Горната му третина се подаваше иззад продълговато възвишение и друга ивица с дървета и обрасъл с растителност участък в кафяво и зелено. Точно зад малката поляна, където стояха, имаше продълговат натрупан от прилива нанос, а зад него назъбени черни скали оформяха естествена бариера към склона и Теди разбра, че единственият подход, който им бе останал, беше да се върнат през гората и да се надяват да намерят мястото, от което бяха свърнали в погрешна посока, без да им се налага да се връщат отново чак до изходната си точка.

Каза това на Чък.

Чък изтупа с една пръчка панталоните си и почисти лепкавите семенца, закачили се по тях.

— Или можем да направим кръг и да стигнем дотам от изток. Помниш ли, като бяхме с Макферсън снощи? Онзи шофьор използваше подобие на път за достъп. Това, отвъд онзи хълм там, трябва да е гробището. Ще заобиколим ли?

— По-добре от онова, през което току-що дойдохме.

— О не ти ли хареса? — Чък прокара длан по тила си. — Аз обожавам комарите. Всъщност, мисля, че има едно-две местенца по лицето ми, до които не са се добрали.

От повече от час насам това беше първият им разговор, и Теди чувстваше как и двамата се опитват да преодолеят клокочещото напрежение, което се беше събрало между тях.

Но моментът отмина, когато Теди остана мълчалив твърде дълго, а Чък се отправи по периферията на полето, като се движеше най-общо в северозападна посока: във всеки момент островът ги тласкаше към бреговете си.

Теди гледаше гърба на Чък, докато вървяха и се катереха, а после продължиха да вървят още известно време. Неговият партньор — беше казал на Нойс. Беше казал, че му има доверие. Но защо? Защото трябваше. Защото от никого не можеше да се очаква да тръгне сам срещу това.

Ако изчезнеше, ако никога не се върнеше от този остров, беше добре да има приятел като сенатор Хърли. Нямаше спор. Разследванията му щяха да бъдат забелязани. Щяха да бъдат чути. Но дали в настоящия политически климат гласът на един относително неизвестен демократ от един малък щат в Нова Англия щеше да бъде достатъчно силен и убедителен?

Шерифите от военната полиция се грижеха за своите хора. Със сигурност бяха изпратили хора. Но тук ставаше въпрос за време — Щяха ли да стигнат там, преди „Ашклиф“ и неговите лекари да променят Теди непоправимо, да го превърнат в Нойс. Или по-лошо — в онзи тип, който играеше на гоненица.

Теди се надяваше да успеят, защото колкото повече се взираше в гърба на Чък, толкова по-сигурен беше, че сега е сам в това начинание. Съвсем сам.

— Още скали — каза Чък. — Господи, шефе.

Намираха се върху тесен скален нос: морето се спускаше право надолу от дясната им страна, а под тях вляво имаше цял акър равнина, обрасла с храсти: вятърът се усили, докато небето стана червено-кафяво, а въздухът се изпълни с вкус на сол.

Купчините от камъни бяха разположени на равни разстояния из равнината с храстите. Девет, в три редици, защитени от всички страни от склоновете, които обграждаха равнината като купа.

Теди каза:

— Какво, да го пренебрегнем ли?

Чък вдигна ръка към небето:

— След два часа слънцето ще залезе. Не сме при фара, в случай че не си забелязал. Дори не сме при гробището. Дори не сме сигурни, че можем да стигнем дотам оттук. А ти искаш да слезеш чак там долу и да гледаш камъни.

— Хей, това е код…

— Какво значение има към този момент? Имаме доказателства, че Ледис е тук. Ти видя Нойс. Всичко, което трябва да направим, е да си тръгнем обратно към къщи с тази информация, това доказателство. И свършихме твоята работа.

Беше прав. Теди го знаеше.

Правилно обаче единствено ако все още работеха за една и съща страна.

А ако не беше така, и ако това беше код, който Чък не искаше той да види…

— Десет минути до долу, и десет минути, за да се кача обратно — каза Теди.

Чък седна уморено върху тъмната лицева страна на скалата и измъкна цигара от джоба на сакото си.

— Чудесно. Но аз ще седя и ще чакам тук.

— Прави каквото искаш.

Чък затули цигарата в шепи, докато я палеше.

— Това е планът.

Теди загледа как димът излиза плавно през закривените му пръсти и се понася над морето.

— До скоро — каза Теди.

Чък беше с гръб към него:

— Опитай се да не си счупиш врата.

Теди успя да слезе за седем минути, три по-малко от предвижданията си, защото пръстта беше рохка и песъчлива и се беше подхлъзнал няколко пъти. Искаше му се да бе сложил още нещо освен кафе в устата си тази сутрин, защото стомахът му бе толкова празен, че къркореше, а пониженото ниво на захар в кръвта му в съчетание с липсата на сън бе предизвикало замайване в главата му и пред очите му се носеха заблудени, размазани петна.