Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Вината на оцелелия, травмата, причинена от скръб.

— Нееее. — Думата излезе от устата на Джордж като сух смях.

— Насилието. При мъжете, по-специално. Прави проучване.

— Не. Това е Нахринг.

— Коули — каза Джордж. — Само Коули. Урежда да му докарват най-жестоките пациенти и престъпници от цялата страна. Защо мислиш, че пациентите тук са толкова малко. И мисли ли наистина ли мислиш, че някой ще преглежда подробно документите за прехвърляне на осъден престъпник със склонност към насилие и психологически проблеми? По дяволите, наистина ли го мислиш?

Теди запали още две клечки.

— Сега вече никога няма да изляза — каза Нойс. — Веднъж се измъкнах. Втори път няма да има. Никога няма втори път.

Теди каза:

— Успокой се, успокой се. Как стигнаха до теб.

— Знаеха . Не го ли разбираш? Всичко, което беше намислил. Целият ти план. Това е игра. Красиво организирана игра. Всичко това — ръката му описа широк жест във въздуха над него — е заради теб.

Теди се усмихна:

— Организираха ураган само заради мен, а? Хубав номер.

Нойс мълчеше.

— Обясни това — каза Теди.

— Не мога.

— Не го и очаквах. Хайде да успокоим параноята. Става ли?

— Бил ли си сам често? — каза Нойс, като се взираше към него през решетките.

— Какво?

— Сам. Оставал ли си някога сам, откакто започна цялото това нещо?

Теди каза:

— През цялото време.

Джордж повдигна вежда:

— Съвсем сам?

— Е, с партньора ми.

— А кой е партньорът ти?

Теди посочи с палец назад към килийния блок.

— Казва се Чък. Той е…

— Нека позная — каза Нойс. — Не си работил с него никога преди, нали?

Теди почувства килийния блок, който го заобикаляше. Костите в горната част на ръцете му бяха студени. За миг не беше в състояние да говори, сякаш мозъкът му беше забравил как да установи връзка с езика му.

После каза:

— Той е щатски комисар от военната полиция на Сиатъл…

— Не си работил с него никога преди , нали?

Теди каза:

— Това няма връзка. Познавам мъжете. Познавам този човек. Имам му доверие.

— На какво основание?

Нямаше лесен отговор за този въпрос. Как можеше някой да знае къде се зараждаше вярата? В един миг я нямаше, в следващия вече я имаше. По време на войната Теди беше познавал мъже, на които бе готов да повери живота си на бойното поле, и въпреки това не би им поверил портфейла си, щом се махнеха оттам. Беше познавал мъже, на които би поверил портфейла и съпругата си, но никога не би им се доверил да му пазят гърба в битка или да минат през някоя врата заедно с него.

Чък можеше да откаже да го придружи, можеше да предпочете да си остане в мъжкото спално помещение, да проспи разчистването след бурята и да изчака вестта за пристигането на ферибота. Работата им беше свършена — Рейчъл Соландо беше намерена. Чък нямаше причина, нямаше запазен интерес да последва Теди в търсенето на Ледис, в стремежа му да докаже, че „Ашклиф“ е подигравка с Хипократовата клетва. И въпреки това беше тук.

— Имам му доверие — повтори Теди. — Не знам друг начин да го формулирам.

Нойс го погледна тъжно през стоманените тръби.

— Тогава те вече са спечелили.

Теди изтърси клечките и ги пусна. Отвори рязко картонената кутия и намери последната клечка. Чу Нойс, все още до решетките, да души въздуха.

— Моля те — прошепна той, и Теди разбра, че плаче. — Моля те.

— Какво?

— Моля те, не ме оставяй да умра тук.

— Няма да умреш тук.

— Ще ме заведат при фара. Знаеш това.

— Фара?

— Ще ми изрежат мозъка.

Теди запали клечката и във внезапно блесналия пламък видя, че Нойс се беше вкопчил в решетките и трепереше, сълзите капеха от подутите му очи и се стичаха по подутото му лице.

— Няма да…

— Иди там. Виж това място. И ако се върнеш жив, ми кажи какво правят там. Виж сам.

— Ще отида, Джордж. Ще го направя. Ще те измъкна оттук.

Нойс наведе глава, притисна голия си скалп към решетките и заплака мълчаливо, и Теди си спомни последния път, когато се бяха срещнали в стаята за свиждане и Джордж беше казал. „Ако някога се наложи да се върна на онова място, ще се самоубия“, а Теди бе казал: „Това няма да се случи“.

Лъжа, очевидно.

Защото ето че Нойс беше тук. Сломен, разбит, треперещ от страх.

— Джордж, погледни ме.

Нойс вдигна глава.

— Ще те измъкна оттук. Дръж се. Не прави нищо невъзвратимо. Чуваш ли ме? Дръж се. Ще се върна за теб.

Джордж Нойс се усмихна през потока от сълзи и поклати глава много бавно.