Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Дворът около болницата беше осеян с мидени черупки и клони от дървета, и залят с близо три пръста вода. Наоколо се валяха керемидите на Коули, няколко мъртви плъха, десетки подгизнали ябълки, всички покрити с пясък. Основите на болницата изглеждаха сякаш някой ги беше блъскал с пневматичен чук, а отделение А беше изгубило четири прозореца и няколко участъка от тенекето, по което дъждовната вода се стичаше във водосточната тръба, бяха накъдрени назад като сложна прическа на покрива. Две от къщичките за персонала бяха срутени, а няколко други се бяха килнали настрани. Спалните помещения за сестрите и санитарите бяха изгубили няколко прозореца и бяха пострадали донякъде от водата. Отделение Б беше пощадено, по него нямаше и следа. Из целия остров Теди виждаше дървета с обрулени корони, голите клони сочеха нагоре като копия.

Въздухът отново бе замрял, плътен и безмълвен. Дъждът падаше на уморени, равномерни ситни капки. Брегът беше покрит с мъртви риби. Когато най-напред бяха излезли сутринта, само една лежеше и пляскаше в покрития коридор между сградите, вперила единственото си тъжно, подуто око назад към морето.

Теди и Чък гледаха как Макферсън и един пазач се опитват да подкарат джип. Когато включиха мотора, джипът потегли на петия опит и те с рев излязоха обратно през портите, а Теди ги видя миг по-късно, устремени нагоре по склона зад болницата към отделение В.

Коули влезе в двора, спря за миг да вдигне едно парче от покрива си и да се втренчи в него, преди да го пусне отново върху покритата с вода земя. Погледът му се плъзна два пъти покрай Теди и Чък, преди да ги разпознае в белите им дрехи на санитари и черните дъждобрани и черни шапки на горски пазачи. Усмихна им се иронично и изглежда се канеше да се обърне към тях, когато един лекар със стетоскоп на врата изтича от болницата и дотича до него.

— С номер две е свършено. Не можем да го удържим. Имаме двама пациенти в критично състояние. Ще умрат, Джон.

— Къде е Хари?

— Хари работи по въпроса, но не може да получи нареждане. Каква полза има от резервно захранване, ако не захранва нищо?

— Добре. Да влезем вътре.

Те влязоха с бързи крачки в болницата, и Теди каза:

— Резервният им генератор е отказал?

Чък каза:

— По време на ураган очевидно се случват такива работи.

— Виждаш ли някакви светлини?

Чък огледа прозорците:

— Не.

— Мислиш ли, че цялата електрическа система се е сринала?

— Твърде вероятно — каза Чък.

— Това означава също и оградите.

Чък вдигна една ябълка, когато тя доплава върху крака му. Отиде в единия край на стената, ритна ябълката и я изстреля в стената.

— Първи страйк! — Обърна се към Теди. — Това означава и оградите, да.

— Вероятно цялата електронна система за сигурност. Портите. Вратите.

Чък каза:

— О, мили боже, помогни ни. — Вдигна друга ябълка, подхвърли я над главата си и я улови зад гърба си. — Искаш да влезем в онзи форт, нали?

Теди наведе лице към лекия дъжд.

— Идеален ден за целта.

Надзирателят се появи, влизайки в двора с джип заедно с трима пазачи: изпод гумите хвърчаха пръски вода. Надзирателят забеляза Чък и Теди да стоят бездейно в двора, и това, изглежда, го подразни. Беше ги взел за санитари, осъзна Теди, точно както и Коули, и беше вбесен, че не държат в ръце гребла или водни помпи. Обаче ги подмина, като обърна рязко глава напред, съсредоточен върху по-важни неща. Теди осъзна, че още не беше чувал гласа му, и се запита дали е мрачен като черната му коса или блед и невзрачен като кожата му.

— В такъв случай вероятно трябва да тръгваме — каза Чък. — Това няма да продължи вечно.

Теди тръгна към портата.

Чък го настигна.

— Идва ми да подсвирна, но устата ми е прекадено пресъхнала.

— Уплашен ли си? — попита небрежно Теди.

— Мисля, че думата е „дяволски изплашен“, шефе. — Той се прицели с ябълката към друг участък от стената.

Приближиха се до портата и пазачът там имаше лице на малко момче и жестоки очи. Каза:

— Всички санитари трябва да се явят при господин Уилис в административния офис. Зачислени сте в групата по разчистването.

Чък и Теди взаимно погледнаха белите си ризи и панталони. Чък каза:

— Яйца по бенедиктински.

Теди кимна:

— Благодаря. Чудех се. Обяд?

— Тънко нарязано говеждо.

Теди се обърна към пазача и показа значката си.

— Дрехите ни са още в пералнята.

Пазачът хвърли поглед към значката на Теди, после погледна Чък в очакване.