Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Опита се да си спомни какво се очакваше да я попита. Знаеше, че от него се очаква да я върне обратно в релси. Да я накара да му разкаже за деня си вчера, това беше, да му каже какво се е случило, след като се е разхождала по брега и е построила онези замъци.

— Какво направи, след като се разходи до езерото? — попита той.

— Знаеш какво направих.

— Не.

— О, искаш да ме чуеш да го казвам. Така ли е?

Тя се наведе към него, така че лицето й беше малко под неговото, с тъмните й очи, загледани нагоре, и въздухът, който излезе от устата й, се издигна към неговата.

— Не помниш ли?

— Не.

— Лъжец.

— Говоря сериозно.

— Не, не говориш. Ако си забравил това, Джеймс Соландо, чакат те сериозни неприятности.

— Е, кажи ми — прошепна Теди.

— Ти просто искаш да го чуеш.

— Просто искам да го чуя.

Тя прокара ръка по скулата и брадичката му, и гласът й беше по-плътен, когато проговори:

— Върнах се още мокра от езерото, и ти ме облиза, за да ме изсушиш.

Теди покри лицето й с ръце, преди тя да успее да скъси разстоянието помежду им. Пръстите му се плъзнаха назад по слепоочията й, и той почувства влагата от косата й по палците си и я погледна в очите.

— Кажи ми какво друго прави вчера — прошепна той и видя как нещо се бори с чистата като вода яснота в очите й. Страх, беше напълно сигурен. А после страхът изби върху горната й устна и по кожата между веждите й. Той почувства как плътта й потръпва.

Тя се вгледа изпитателно в лицето му и очите й се разширяваха все повече и бързо се местеха ту насам, ту натам в ямките си.

— Аз те погребах — каза тя.

— Не, аз съм точно тук.

— Погребах те. В празен ковчег, защото вятърът беше отвял тялото ти чак отвъд Северния Атлантик. Погребах отличителните ти знаци, защото това беше всичко, което успяха да намерят. Тялото ти, твоето прекрасно тяло, което беше обгорено и изядено от акулите.

— Рейчъл — каза Коули.

— Като месо — каза тя.

— Не — рече Теди.

— Като почерняло месо, толкова прегоряло, че беше изгубило крехкостта си.

— Не, това не съм бил аз.

— Убиха Джим. Моят Джим е мъртъв. Така че кой си ти, по дяволите?

Тя се изтръгна от хватката му, пропълзя по леглото към стената, и после се обърна да погледне отново към него.

— Кой е този, по дяволите? — Тя посочи към Теди и го заплю.

Теди не можеше да помръдне. Взираше се в нея, в яростта, изпълваща очите й като вълна.

— Да ме изчукаш ли искаше, моряко? Това ли е? Да пъхнеш члена си в мен, докато децата ми играят в двора? Това ли беше планът ти? Пръждосвай се оттук, по дяволите! Чуваш ли ме? Изчезвай оттук, по…

Тя се хвърли към него, вдигнала едната си ръка над главата, и Теди сочи от леглото, а двама санитари се спуснаха покрай него, преметнали през рамо дебели кожени ремъци, хванаха Рейчъл под мишниците и я метнаха обратно на леглото.

Теди почувства как тръпки разтърсват тялото му и потта се излива на струи от порите му, а гласът на Рейчъл прогърмя из отделението:

— Ти, насилник такъв! Жесток шибан изнасилван! Съпругът ми ще дойде и ще ти пререже гърлото! Чуваш ли ме? Ще ти отреже шибаната глава и ще изпием кръвта! Ще се къпем в нея, гаден проклет кучи сине!

Един санитар легна напряко на гърдите й, а другият хвана здраво глезените й в масивната си ръка и те прокараха коланите през метални отвори в парапетите на леглото, кръстосаха ги върху гърдите и глезените на Рейчъл и ги издърпаха през отвори от другата страна, затегнаха ги и после пъхнаха краищата в закопчалки, и закопчалките щракнаха, когато се затвориха, и санитарите отстъпиха назад.

— Рейчъл — каза Коули: гласът му беше внимателен, бащински.

— Всичките сте шибани изнасилвани. Къде са дечицата ми? Къде са ми дечицата? Върнете си ми дечицата, гадни кучи синове такива! Дайте си ми децата!

Тя нададе писък, който се издигна и заседна в гръбнака на Теди като куршум, и се хвърли срещу ремъците, които я удържаха, толкова силно, че парапетите на подвижното легло издрънчаха, а Коули каза:

— Ще се върнем по-късно да видим как си, Рейчъл.

Тя го заплю и Теди чу как плюнката уцели пода, а после Рейчъл изпищя отново и по устната й изби кръв — сигурно я беше захапала — а Коули им кимна и тръгна, и те тръгнаха зад него, без да изостават. Теди погледна назад през рамо и видя, че Рейчъл го наблюдава, гледа го право в очите, докато изви рамене и ги повдигна от дюшека, и жилите на шията й изпъкнаха, а устните й бяха хлъзгави от кръв и слюнка, когато му изкрещя; изпищя, сякаш беше видяла всички мъртъвци от този век да влизат през прозореца й и да вървят към леглото й.