Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Доста голямо наводнение ще е нужно.

— Намираме се в океана. Всеки момент ще ни ударят ураганни ветрове със скорост над двеста километра в час. Едно „голямо наводнение“ определено изглежда възможно. Удвояваме пазачите. През цялото време следим къде се намира всеки пациент от Синята зона. Без изключения. Но не можем да ги приковем към леглата им. Те вече са заключени в килии, за бога. Това е престараване.

— Рисковано е, Джон. — Това беше изречено тихо от мъж с кестенява коса в средата на масата. Заедно с Коули, той беше единственият въздържал се при гласуването на въпроса, който обсъждаха, когато Теди и Чък влязоха най-напред. Той непрекъснато щракаше с химикалката си, и беше вперил поглед в плота на масата, но от тона му Теди разбра, че е приятел на Коули. — Това е истински риск. Да кажем, че електричеството прекъсне.

— Има резервен генератор.

— А ако и той се изключи? Килиите ще се отворят.

— Това е остров — каза Коули. — Къде ще отиде който и да е? Не е като да могат да хванат ферибот, да избягат в Бостън, и да предизвикат хаос. Ако ръцете им са вързани за леглата и това заведение се наводни, господа, всичките ще умрат. Това са двайсет и четири човешки същества. Ако, не дай Боже, нещо се случи в ограденото място? С останалите четирийсет и двама? Искам да кажа, за бога, вие можете ли да живеете с това? Аз не мога.

Коули огледа масата, и Теди внезапно почувства способност за съчувствие, идващо от него, което не беше усещал никога преди. Нямаше представа защо Коули ги беше допуснал да присъстват на това съвещание, но започваше да мисли, че този човек няма много приятели в тази стая.

— Докторе — каза Теди, — не искам да ви прекъсвам.

— Съвсем не, господин комисар. Ние ви доведохме тук.

Теди едва не подметна: без майтап?

— Когато говорихме тази сутрин за кода на Рейчъл Соландо…

— Всички ли са запознати с това, за което говори комисарят?

— Законът на Четирите — каза Бротиган с усмивка, в която на Теди му се прииска да забие чифт клещи. — Просто съм възхитен от това.

Теди каза:

— Когато говорихме тази сутрин, казахте, че нямате теории за последното указание. — „Кой е шейсет и седем?“ — каза Нахринг. — Да?

Теди кимна, а после се облегна назад в стола си, в очакване.

Откри, че всички на масата го гледат, объркани.

— Вие наистина не го виждате — каза Теди.

— Да виждаме какво, господин комисар? — Това беше изречено от приятеля на Коули, и Теди погледна бялата му престилка, и видя, че името му е Милър.

— Тук имате шейсет и шест пациенти.

В отговор те се втренчиха в него като деца на празненство за рожден ден, които чакат следващия букет на клоуна.

— Общо четирийсет и двама пациенти в отделенията А и Б. Двайсет и четирима в отделение В. Това прави шейсет и шест.

Теди видя как осъзнаването просветва върху няколко лица, но мнозинството все още изглеждаха потресени.

— Шейсет и шестима пациенти — каза Теди. — Това предполага, че отговорът на въпроса: „Кой е шейсет и седем?“ е, че тук има шейсет и седми пациент.

Мълчание. Няколко от лекарите се спогледаха през масата.

— Не следвам мисълта ви — каза накрая Нахринг.

— Какво има, което да не следвате? Рейчъл Соландо е намеквала, че съществува шейсет и седми пациент.

— Но няма такъв — каза Коули, протегнал ръце пред себе си върху масата. — Това е страхотна идея, господин комисар, и със сигурност щеше да разбие кода, ако беше вярна. Но две плюс две никога не е равно на пет, дори и да искате. Ако на острова има само шейсет и шест пациенти, тогава въпросът за шейсет и седми пациент е съмнителен. Разбирате ли какво имам предвид?

— Не — каза Теди, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Не следвам напълно мисълта ви по този въпрос.

Коули, изглежда, подбра внимателно думите си, преди да заговори, сякаш избираше най-простите:

— Ако, да кажем, този ураган не продължаваше, тази сутрин щяхме да сме приели двама нови пациенти. Това щеше да направи общия им брой шейсет и осем. Ако, пази Боже, някой пациент беше умрял в съня си нощес, това щеше да направи общия брой на пациентите ни шейсет и пет. Общият брой може да се променя ден по ден, седмица по седмица, в зависимост от многобройни променливи величини.

— Но — каза Теди — що се отнася до нощта, когато госпожица Соландо е написала кода си…

— Имаше шейсет и шест пациенти, включително и тя. Ще призная правотата ви в това, господин комисар. Но това все още е с едно число по-малко от шейсет и седем, нали? Опитвате се да наместите нещо на погрешното място.