Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Вратата се изтръгна от единствената си панта и падна с трясък назад на входа, и те я проследиха как се стоварва като чук върху камъка, а след това се издига във въздуха и се изстрелва над гробището и изчезва в небето.

И двамата се втренчиха в прага, а после Чък каза:

— И двамата видяхме това, нали?

— Използват човешки същества като опитни морски свинчета — каза Теди. — Това не те ли тревожи?

— Ужасява ме, Теди. Но откъде знаеш това? Казваш, че са те изпратили да събереш информация. Кой те изпрати?

— При първата ни среща с Коули, нали го чу да пита за сенатора?

— Да.

— Сенатор Хърли. Демократ, от Ню Хампшир. Оглавява подкомисия по публичното финансиране за въпросите на душевното здраве. Видя колко много пари се изсипват на това място, и това не му хареса. Бях попаднал на тип на име Джордж Нойс. Нойс е прекарал известно време тук. В отделение В. Бил напуснал острова вече от две седмици, когато влязъл в един бар в Атълбъро и започнал да мушка с нож разни хора. Непознати. В затвора започва да говори, че в отделение В има дракони. Адвокатът му иска да пледира за невменяемост. Ако някога е имало невменяем човек, това е именно този тип. Той е откачен. Но Нойс уволнява адвоката си, застава пред съдията и се признава за виновен, почти умолява да го изпратят в затвора, в който и да е затвор, само не и в болница. Изкарва около година в затвора, но разумът му почва да се връща, и, в крайна сметка, той започва да разправя истории за „Ашклиф“. Истории, които звучат откачено, но сенаторът мисли, че може би не са толкова откачени, както предполагат всички останали.

Чък седна на плочата и запали цигара: пуши я известно време, докато обмисляше казаното от Теди.

— Но откъде е разбрал сенаторът как да те намери, и как двамата успяхте да откриете Нойс?

За миг на Теди му се стори, че видя светлини да се стрелват през експлозиите отвън.

— Всъщност се получи обратното. Нойс откри мен, а аз открих сенатора. Беше Боби Фарис, надзирателят в „Рентън“. Той ми се обади една сутрин и попита дали още се интересувам от „Ашклиф“. Казах: „Разбира се“, и той ми разказа за този затворник в „Дедъм“, който вдигал целия този шум за „Ашклиф“. Затова отидох до „Дедъм“ няколко пъти, говорих с Нойс. Нойс казва, че когато бил в колежа, една година около времето на изпитите станал доста напрегнат. Разкрещял се на един преподавател, разбил с юмрук прозорец в спалното помещение. Накрая го накарали да разговаря с някого в катедрата по психология. И в следващия момент се съгласява да участва в някакъв тест, за да може да събере малко джобни пари. Година по-късно е вън от колежа, завършен шизофреник, който говори безсмислици по уличните ъгли, привиждат му се разни неща, изобщо, всички признаци.

— Ето това хлапе отначало е било нормално…

Теди отново видя през бурята да припламват светлини, приближи се до вратата и се загледа навън. Светкавица? Щеше да е логично, предположи той, но не беше видял нито една преди това.

— Абсолютно нормален. Може би е имал известни — как го наричат тук? — „проблеми с овладяването на гнева“, — но като цяло, си е напълно нормален. Година по-късно е безумец. Та значи той вижда онзи тип един ден на Парк Скеуър, помисля си, че това е професорът, който най-напред му е препоръчал да се види с някого в катедрата по психология. Казано накратко — не е той, но Нойс го удря доста силно. Пращат го в „Ашклиф“. Отделение А. Но не остава там задълго. Дотогава вече е доста склонен към насилие тип и го изпращат в отделение В. Натъпкват го с халюциногенни препарати, отдръпват се и гледат как драконите идват да го изядат и той полудява. Предполагам, полудява малко повече, отколкото са се надявали, защото накрая, само за да го усмирят, извършили операция.

— Операция — каза Чък.

Теди кимна.

— Трансорбитална лоботомия. Тези са забавни, Чък. Зашеметяват те с електрошок и след това влизат в мозъка ти през очите със — забележи — шило за лед. Не се шегувам. Без анестезия. Ровят тук-там, измъкват няколко нервни влакна от мозъка ти, и после край, това е, всичко свършва. Лесна работа.

Чък каза:

— Нюрнбергският кодекс забранява…

— … експериментирането върху човешки същества от чисто научен интерес, да. Мисля, че имаме случай, основан на Нюрнберг. Така смяташе и сенаторът. Невъзможно. Експериментите са допустими, ако се използват, за да атакуват пряко заболяването на даден пациент. Така че стига един лекар да може да каже: „Хей, ние просто се опитваме да помогнем на горкия нещастник, да видим дали тези хапчета могат да предизвикат шизофрения, а тези хапчета тук могат да я спрат“ — тогава, от гледна точка на закона, те са невинни.