Деннис Лихэйн - Злокобен остров

След известно време Чък каза:

— Поне е било заради правилната причина. Някога поглеждал ли си някой от тези бедни копелета, завърнали се от Корея? Те още не знаят защо са били там. Ние спряхме Адолф. Спасихме милиони животи. Нали така? Ние направихме нещо, Теди.

— Да, направихме — призна Теди. — Понякога това е достатъчно.

— Трябва да е. Нали така?

Покрай вратата профуча цяло дърво, с клоните надолу, с корени, стърчащи нагоре като рога.

— Видя ли това?

— Да. Ще се появи насред океана, например, и ще си каже: „Я чакай малко. Това не е правилно“.

— „Би трябвало да съм ей там“.

— „Трябваха ми години да направя този хълм да изглежда както аз исках“.

Те се разсмяха тихо в тъмнината и загледаха как островът се носи бързо като трескав сън.

— Е, всъщност колко знаеш за това място, шефе?

Теди сви рамене:

— Знам някои неща. Не твърде много. Достатъчно, за да ме изплаши.

— О, страхотно. Ти си изплашен. Какво тогава се предполага, че трябва да изпитва един простосмъртен?

Теди се усмихна:

— Неподправен ужас?

— Добре. Смятай ме за ужасен.

— Известно е като експериментално лечебно заведение. Казах ти — радикална терапия. Средствата за издръжката му идват отчасти от държавата, отчасти от Бюрото за федералните затвори, но главно от фонд, създаден през петдесет и първа от Вътрешната комисия за антиамериканска дейност.

— О — каза Чък. — Направо върхът. Да се борят с комунистите от остров в бостънското пристанище. Как изобщо човек може да прави това?

— Експериментират върху ума. Така предполагам. Записват каквото знаят, може би го предават на старите приятелчета на Коули от Отвъдморските служби в ЦРУ. Не знам. Някога чувал ли си за фансиклидина?

Чък поклати глава.

— За ЛСД? За мескалина?

— Не и пак не.

— Това са халюциногени — каза Теди. — Лекарства, които ти докарват халюцинации.

— Ясно.

— Дори в минимални дози, абсолютно нормални хора — ти или аз — започват да виждат разни неща.

— Обърнати надолу с клоните дървета, прелитащи покрай вратата ни?

— А, там е проблемът. Ако и двамата го виждаме, не е халюцинация. Всеки вижда различни неща. Да кажем, че поглеждаш надолу точно сега и виждаш, че ръцете ти са се превърнали в кобри и кобрите се надигат, разтваряйки челюсти, за да ти изядат главата?

— Бих казал, че това ще е адски лош ден.

— Или виждаш тези дъждовни капки, превърнати в пламъци? Храст, превърнал се в нападащ тигър?

— Още по-лош ден. Изобщо не е бивало да ставам от леглото. Но, хей, искаш да кажеш, че едно хапче може да те накара да си мислиш, че такива гадости се случват наистина?

— Не просто „може“. Ще го направи. Ако вземеш подходящата доза, наистина ще получиш халюцинации.

— Бива си ги тези хапчета.

— Да, наистина. А какво прави голямо количество от тези хапчета? Предполага се, че ефектът им е подобен на това да страдаш от тежка шизофрения. Как се казваше онзи тип, Кен. Със студените крака. Той вярва в това. Леонора Грант — тя не виждаше теб. Виждаше Дъглас Феърбанкс.

— Не забравяй, приятелю — също и Чарли Чаплин.

— Бих го имитирал, но не знам как звучи.

— Хей, не е зле, шефе. Можеш да откриваш представленията ми в Катскилс.

— Имало е документирани случаи на шизофреници, които са изтръгвали собствените си лица, защото са смятали, че ръцете им са нещо друго — животни или нещо такова. Виждат неща, които не са там, чуват гласове, които никой друг не чува, скачат от напълно здрави покриви, защото мислят, че сградата гори, и така нататък, и така нататък. Халюциногенните вещества предизвикват подобни илюзии.

Чък насочи пръст към Теди:

— Изведнъж взе да говориш много по-ерудирано от обикновено.

Теди каза:

— Какво мога да ти кажа? Подготвих си домашното. Чък, какво мислиш, че ще стане, ако дадеш халюциногени на хора с крайно силна форма на шизофрения?

— Никой не би направил това.

— Правят го и е законно. Само човешките същества страдат от шизофрения. Тя не поразява плъховете, зайците или кравите. Така че как ще тестваш лечения за нея?

— Върху човешки същества.

— Дай една пура.

— Пура, която си е само пура обаче, нали?

Теди каза:

— Ако така ти харесва.

Чък се изправи, подпря ръце на каменната плоча и се загледа към бурята.

— Значи дават на шизофрениците лекарства, от които шизофренията им се усилва?

— Това е едната тестова група.

— Каква е другата?

— На хора, които нямат шизофрения, се дават лекарства, за да се види как ще реагират мозъците им.