Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Тръгнаха на север: скалистите брегове бяха далече от дясната им страна, а „Ашклиф“ — забулена в мъгла от лявата им страна някъде в бушуващия вятър и дъжда. В следващия половин час бурята значително се усили, и те притиснаха рамене един до друг, за да чуват думите си, и залитаха като пияници.

— Коули те попита дали си от военното разузнаване. Излъга ли го?

— И да, и не — каза Теди. — Уволниха ме от редовната армия.

— Как постъпи там, обаче?

— Още след обучението. Изпратиха ме в школата за радисти.

— А оттам?

— Един бърз курс във военното училище и после, да, в разузнаването.

— Тогава как в крайна сметка си в кафява униформа?

— Издъних се. — На Теди му се наложи да изкрещи думите, за да надвика вятъра. — Издъних се с едно разшифроване. Координатите на вражеските позиции.

— Колко сериозно?

Теди още чуваше шума, който се беше разнесъл по радиото. Писъци, пукот на статично електричество, викове, статично електричество, картечен огън, последван от още писъци, още викове и още статично електричество. И глас на момче, на близкия заден план на целия този шум, който казваше: „Видяхте ли къде отиде останалата ми част?“

— Около половин батальон — извика Теди във вятъра. — Сервираха ги като пай с месо.

В продължение на минута в ушите му не се чуваше нищо друго, освен вихрушката, а после Чък изкрещя:

— Съжалявам. Това е ужасно.

Изкачиха билото на малка могила и вятърът на върха едва не ги отвя от нея, но Теди хвана здраво лакътя на Чък и те се устремиха напред, с наведени глави, и вървяха така известно време, привели глави и тела, за да се предпазят от вятъра, и отначало дори не забелязаха надгробните камъни. Продължиха да вървят с усилие, и после Теди се блъсна в една плоча, която се килна назад и вятърът я изтръгна от дупката й, и тя лежеше на задната си страна, с лицевата страна към него:

ЯКОБ ПЛАУ

ПОМОЩНИК-БОЦМАН

1832–1858

Едно дърво се прекърши от лявата им страна, и пукотът му прозвуча като удар на брадва, забиваща се в ламаринен покрив, и Чък изкрещя: „Иисусе Христе“, а вятърът вдигна части от дървото и те се изстреляха покрай очите им.

Влязоха в гробището с вдигнати към лицата си ръце, и пръстта, листата и парчетата от дървета сякаш бяха оживели и заредени с електричество, и паднаха няколко пъти, почти заслепени от бурята, и Теди видя някъде напред плътно очертание като от въглен и започна да сочи: виковете му заглъхваха във вятъра. Голяма отломка от нещо мина толкова близо до главата му, че той усети как докосва косата му, и те побягнаха, докато вятърът удряше краката им, а пръстта се надигаше и големи късове от нея се допираха към коленете им.

Мавзолей. Вратата беше стоманена, но счупена при пантите, и от основата се подаваха бурени. Теди дръпна вратата и вятърът се вряза в него, блъсна го наляво заедно с вратата, и той падна на земята, а вратата се изтръгна от счупената си долна панта, издаде зловещо, подобно на вой скърцане, и после се блъсна назад в стената. Теди се подхлъзна в калта, изправи се и вятърът го блъсна в раменете и той се свлече на едно коляно, видя черния вход, зейнал пред него, хвърли се напред през тинята и пропълзя вътре.

— Някога виждал ли си такова нещо? — попита Чък, докато стояха на входа и гледаха как островът бушува яростно. Вятърът беше изпълнен с мръсотия и листа, клони и камъни, и непрекъснатия дъжд, и скимтеше като глутница глигани и обсипваше земята с отломки.

— Никога — каза Теди, и те се отдръпнаха от прага.

Чък намери във вътрешния джоб на палтото си кибрит, който беше още сух, запали три наведнъж и се опита да препречи вятъра с тялото си, и видяха, че върху бетонната плоча в средата на помещението нямаше нито ковчег, нито тяло — или преместен, или откраднат през годините, откакто беше погребан. В стената от другата страна на плочата беше вградена каменна пейка и те отидоха до нея, когато клечките изгаснаха. Седнаха, а вятърът продължаваше да бушува зад прага и да блъска вратата в стената.

— Обаче е доста хубаво, а? — каза Чък. — Природата сякаш е полудяла, цветът на небето… Видя ли как се преметна назад онзи надгробен камък?

— Аз го бутнах, но, да, това беше впечатляващо.

— Леле. — Чък изстиска маншетите на панталоните си, докато под краката му се образуваха локви, и притисна подгизналата си риза към гърдите. — Предполагам, че трябваше да останем по-близо до началната точка. Може да се наложи да изкараме бурята. Тук.

Теди кимна:

— Не знам достатъчно за ураганите, но имам чувството, че тепърва набира скорост.