Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Изглеждаше във великодушно настроение, с грейнал поглед, и Теди и Чък оставиха Трей на вратата, когато влязоха в заседателна зала на най-горния етаж на болницата.

Стаята беше пълна с лекари, някои — в бели лабораторни престилки, други — в костюми, всичките насядали около дълга маса от тиково дърво с настолни лампи с абажури от зелено стъкло пред столовете и тъмни пепелници, в които тлееха цигари или пури: единствената лула беше на Нахринг, който седеше начело на масата.

— Господа доктори, това са федералните шерифи от военната полиция, които обсъждахме. Шерифите Даниелс и Аул.

— Къде са ви дрехите? — попита един от мъжете.

— Добър въпрос — каза Коули, който, според Теди, се наслаждаваше страхотно на това.

— Бяхме навън в бурята — каза Теди.

— Навън в това време? — Докторът посочи към високите прозорци. Бяха облепени накръст с плътна лента и сякаш дишаха леко, изпускайки дъха си в стаята. Дъждът барабанеше по стъклата като с пръсти, а цялата сграда скърцаше под напора на вятъра.

— Боя се, че да — каза Чък.

— Бихте ли седнали, господа — каза Нахринг. — Тъкмо приключваме.

Те намериха две места в края на масата.

— Джон — обърна се Нахринг към Коули — необходим ни е консенсус по този въпрос.

— Знаеш какво е моето мнение.

— И мисля, че всички го уважаваме, но ако невролептиците могат да осигурят необходимото намаляване на диспропорциите на 5-хидрокситриптамин в серотонина, тогава не смятам, че имаме особено голям избор. Трябва да продължим изследването. Първата опитна пациентка, тази, хм, Дорис Уолш, отговаря на всички критерии. Не виждам проблем там.

— Просто се тревожа за цената.

— Далеч по-малка от тази на операцията, и вие го знаете.

— Говоря за рисковете от увреждания на основните нервни възли и мозъчната кора. Говоря за ранни изследвания в Европа, които са показали рискове от разрушаване на нервите, подобно на онези, предизвикани от енцефалит и мозъчни удари.

Нахринг отхвърли възражението, като вдигна ръка.

— Всички, които са „за“ искането на д-р Бротиган, моля, вдигнете ръце.

Теди видя как всички ръце на масата, с изключение на тази на Коули и още един мъж се вдигнаха във въздуха.

— Бих казал, че това е консенсус — каза Нахринг. — Тогава ще подадем петиция до борда да финансира изследването на д-р Бротиган.

Един млад мъж, навярно Бротиган, кимна в знак на благодарност към всеки край на масата. Беше с хлътнали бузи, безспорно американец, с гладки страни. Направи впечатление на Теди като човек, който имаше нужда от наблюдение — твърде сигурен, че ще изпълни и най-безумните мечти на родителите си.

— Добре тогава — каза Нахринг и затвори папката с метални халки пред себе си, когато погледна надолу по масата към Теди и Чък, — как е положението, господа шерифи?

Коули се надигна от мястото си и си приготви чаша кафе на бюфета.

— Носи се слух, че са открили двама ви в някакъв мавзолей.

Няколко души на масата се изсмяха тихо: лекарите вдигнаха юмруци към устата си.

— Знаете ли по-добро място, където да се скриете от ураган, когато сте навън? — каза Чък.

Коули каза:

— Тук. За предпочитане в сутерена.

— Разбрахме, че може да връхлети сушата с над двеста километра в час.

Коули кимна, с гръб към стаята.

— Тази сутрин Нюпорт, Роуд Айлънд, е изгубил трийсет процента от домовете си.

Чък каза:

— Моля се да не е пострадало и семейство Вандербилт.

Коули зае мястото си.

— Провинстаун и Тръро са били ударени днес следобед. Никой не знае колко лошо, защото пътищата са прекъснати, радиовръзката също. Но изглежда, че се е насочило право към нас.

— Най-силната буря, която е поразявала източното крайбрежие от трийсет години насам — каза един от лекарите.

— Превръща въздуха в чисто статично електричество — каза Коули. — Точно затова номераторът на централата се срина снощи. Точно затова звукът на радиостанциите беше накъсан, в най-добрия случай. Ако ни удари директно, не знам какво ще остане непокътнато.

— И именно затова — каза Нахринг — повтарям настояването си всички пациенти в Синята зона да бъдат завързани за леглата си.

— Синята зона ли? — попита Теди.

— Отделение В — каза Коули. — Пациенти, за които е постановено, че представляват опасност за себе си, за тази институция, и за широката общественост като цяло. — Той се обърна към Нахринг. — Не можем да направим това. Ако това заведение бъде наводнено, те ще се удавят. Знаете това.