Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Вместо това, той затвори папката и каза:

— По-миналата вечер си бил на групова терапия с Рейчъл Соландо. Вярно ли е?

— Да, определено бях, сър.

— Видя ли я да се прибира в стаята си?

— Не. Мъжете си тръгнаха първи. Тя още седеше там с Бриджет Кърнс и Леонора Грант и онази сестра.

— Онази сестра?

Питър кимна:

— Червенокосата. Понякога я харесвам. Изглежда искрена. Но друг път, нали се сещате?

— Не — каза Теди, като се стараеше да запази гласа си толкова тих и кротък, колкото беше този на Чък. — Не знам.

— Е, виждали сте я, нали?

— Разбира се. Я повтори, как й беше името?

— На нея не й трябва име — каза Питър. — Такава жена? Няма име за нея. Мръсницата. Така й е името.

— Но, Питър — каза Чък, — мисля, спомена, че я харесваш.

— Кога съм казал това?

— Само преди минута.

— Ъ-хъ. Тя е боклук. Тя е гадна като гъба за миене.

— Нека те попитам нещо друго.

— Мръсна, мръсна, мръсна.

— Питър?

Питър вдигна поглед към Теди.

— Мога ли да те попитам нещо?

— О, разбира се.

— По време на груповата терапия онази вечер случи ли се нещо необичайно? Рейчъл Соландо каза ли и направи ли нещо извън обичайното?

— Не каза нито дума. Тя е като мишка. Просто си седеше там. Убила е децата си, знаете. Три на брой. Можете ли да повярвате? Що за човек прави подобно нещо? Гадни и проклети хора има на този свят, господа, ако не възразявате да го спомена.

— Хората имат проблеми — каза Чък. — Някои проблеми са по-дълбоки от други. Болни, както казахте. Те имат нужда от помощ.

— Имат нужда от газ — каза Питър.

— Моля?

— Газ — обърна се Питър към Теди. — Убийте с газ малоумните. Задушете с газ убийците. Убила е собствените си деца? Задушете с газ тая кучка.

Седяха мълчаливо. Погледът на Питър припламваше, сякаш беше осветил света заради тях. След известно време той потупа масата и се изправи.

— Беше ми приятно да се срещна с вас, господа. Ще се връщам.

Теди си драскаше с молив по корицата на папката, и Питър спря и погледна назад към него.

— Питър — каза Теди.

— Да?

— Аз…

— Може ли да престанете с това?

Теди надраска инициалите си върху картона с дълги, бавни движения.

— Чудех се дали…

— Можете ли, моля ви, моля ви…?

Теди вдигна поглед, като все още движеше молива надолу по корицата.

— Кое?

— … да спрете с това?

— Кое? — Теди го погледна и сведе поглед към досието. Вдигна молива и повдигна едната си вежда.

— Да. Моля. Това.

Теди пусна молива върху корицата.

— По-добре ли е?

— Благодаря.

— Питър, познаваш ли пациент на име Андрю Ледис?

— Не.

— Не? Никой тук с това име?

Питър сви рамене:

— Не и в отделение А. Може да е във В. Ние не се месим с тях. Те са шибани откачалки.

— Е, благодаря ти, Питър — каза Теди, вдигна молива и отново започна да драска.

След Питър Брийн разговаряха с Леонора Грант. Леонора беше убедена, че е Мери Пикфорд, Чък е Дъглас Феърбанкс, а Теди е Чарли Чаплин. Мислеше, че кафетерията е офис на булевард „Сънсет“ и са се събрали да обсъдят публично предлагане на акции в „Юнайтед Артистс“. Непрекъснато милваше опакото на ръката на Чък и питаше кой ще отбелязва минутите.

Накрая се наложи санитарите да издърпат ръката й от китката на Чък, докато Леонора крещеше: „Adieu, mon cheri. Adieu“.

На половината път през кафетерията, тя се отскубва от санитарите, втурна се през пода към тях и сграбчи ръката на Чък.

Каза:

— Не забравяй да храниш котката.

Чък я погледна в очите и рече:

— Отбелязано.

След това се срещнаха с Артър Тууни, който непрекъснато настояваше да му казват Джо. Онази вечер Джо беше проспал груповата терапия. Джо, оказа се, страдаше от нарколепсия. На два пъти заспа върху тях, втория път почти за цял ден.

Дотогава Теди вече усещаше натиска на мястото в задната част на черепа си. От това го сърбеше косата, и макар да изпитваше съчувствие към всички пациенти, с изключение на Брийн, не можеше да не се запита как някой може да издържи да работи тук.

Трей бавно влезе обратно вътре с дребна жена с руса коса и лице с форма на висулка. Очите й пулсираха от яснота. И то не яснотата на безумците, а обикновената яснота на интелигентна жена в един, меко казано, лишен от интелигентност свят. Тя се усмихна и леко и срамежливо помаха на всеки от тях, докато сядаше.

Теди провери бележките на Чък: Бриджет Кърнс.

— Никога няма да изляза оттук — каза тя, след като седяха там вече от няколко минути. Пушеше цигарите си само до половината, преди да ги смачка и изгаси, имаше мек, уверен глас, и преди малко повече от десетилетие беше убила съпруга си с брадва.