Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Издирването се стори на Теди разсеяно и лишено от система, сякаш никой, освен него и Чък всъщност не влагаше усилия в него. Мъжете си проправяха с криволичене път покрай вътрешния кръг над бреговата линия със сведени очи и мудни стъпки. В един момент свърнаха на завой по издатина от черни скали и се озоваха в лице със скалист бряг, който се извисяваше далеч покрай тях и се вдаваше в морето. От лявата им страна, зад туфа мъх, тръни и червени боровинки, преплетени в избуяла маса, лежеше малка поляна, която се спускаше в подножието на няколко ниски хълма. Хълмовете се издигаха уверено, всеки — по-висок от предишния, докато накрая отстъпваха място на зъбера, и Теди видя прорези в хълмовете и продълговати дупки отстрани на зъбера.

— Пещери? — обърна се към Макферсън.

Той кимна:

— Няколко.

— Проверихте ли ги?

Макферсън въздъхна и обгърна в свитата си шепа една кибритена клечка, за да се предпази от вятъра, докато запали тънка пура.

— Тя имаше два чифта обувки, комисар. И двата бяха открити в стаята й. Как би могла да мине през това, през което току-що минахме ние, да прекоси онези скали и да изкатери зъбера?

Теди посочи нататък отвъд поляната към най-ниския от хълмовете:

— Тръгва по дългия път и си проправя път от запад?

Макферсън постави показалец до този на Теди:

— Виждате ли къде се спуска поляната? Точно там, където е върхът на пръста ви, има мочурища. Подножието на тези хълмове е покрито с отровен бръшлян, вечнозелен дъб, смрадлика, около хиляда различни растения, и всичките — с бодли колкото члена ми.

— Това какво значи — големи ли са, или малки? — Това бе казано от Чък, на няколко стъпки пред тях, който погледна назад през рамо.

Макферсън се усмихна:

— Може би някъде по средата.

Чък кимна.

— Та, какво е всичко, което казвам, господа? Тя не би имала избор, освен да се придържа към бреговата линия, а някъде на половината път, заобикаляйки, в която и да е от двете посоки, е щяла да се отдели от брега. — Той посочи зъбера. — И да се сблъска с един от тези.

Час по-късно, в другия край на острова, се натъкнаха на оградата. Зад нея се намираха старият форт и фарът, и Теди видя, че фарът има собствена ограда, която го задържаше вътре, с двама пазачи на входа, вдигнали пушки към гърдите си.

— Преработка на септични отпадъци? — попита той.

Макферсън кимна.

Теди погледна Чък. Чък вдигна вежди.

— Преработка на септични отпадъци? — повтори Теди.

Никой не дойде на тяхната маса на вечеря. Седяха сами, влажни от леките капки дъжд, от топлия бриз, който бе започнал да довява със себе си океана. Отвън островът беше започнал да шуми в тъмнината, когато бризът се превърна във вятър.

— Заключена стая — каза Чък.

— Боса — каза Теди.

— Покрай три вътрешни пропускателни пункта.

— Стая, пълна със санитари.

— Боса — съгласи се Чък.

Теди разбърка храната си — някакъв вид овчарски пай, с жилаво месо.

— През стена, оградена с бодлива тел, по която тече ток.

— Или през охранявана порта.

— Навън в това нещо. — Вятърът разтърсваше сградата, разтърсваше мрака.

— Боса.

— Без никой да я види.

Чък задъвка храната си и отпи глътка кафе.

— Когато някой умре на този остров — все трябва да се случи, нали? — къде отиват телата?

— Погребват ги.

Чък кимна:

— Да виждаш тук гробище?

Теди поклати глава:

— Вероятно е оградено някъде.

— Като съоръжението за преработка на септични отпадъци. Разбира се. — Чък избута подноса с храната си и се облегна назад. — С кого ще говорим за това?

— С персонала.

— Мислиш ли, че ще са склонни да помогнат?

— Ти не мислиш ли?

Чък се ухили. Запали цигара, без да сваля очи от Теди: усмивката му се превърна в тих смях, димът излезе с пуфтене в ритъм със смеха.

Теди стоеше в средата на стаята, персоналът се беше събрал в кръг около него. Отпусна ръце върху горната част на метален стол, а Чък се облегна отпуснато до него, с ръце в джобовете.

— Предполагам, всички знаят защо сме тук — каза Теди. — Нощес сте имали бягство. Доколкото можем да преценим, пациентката е изчезнала. Нямаме доказателства, които биха ни позволили да смятаме, че пациентката е излязла от това заведение без чужда помощ. Заместник-надзирател Макферсън, съгласен ли сте?

— Да. Бих казал, че това е основателна преценка на този етап.

Теди се готвеше да заговори отново, когато Коули, седнал на стол до сестрата, каза:

— Господа, бихте ли се представили? Някои хора от моя персонал не са се запознали с вас.