Деннис Лихэйн - Злокобен остров

А после всички възможни мостове на логиката рухнаха, и Теди почувства как умът му се опразва напълно, превръщайки се в бял лист, разбра, че пак му се е изплъзнало всичко — уликата, връзката, мостът — и отново остави листа на леглото.

— Безумие — каза Чък.

— Кое? — попита Коули.

— Случилото се, и това, къде е отишла — каза Чък. — По мое мнение.

— Е, със сигурност — рече Коули. — Мисля, че можем да приемем това за даденост.

Стояха пред стаята. Коридорът започваше от едно стълбище в средата. Вратата на Рейчъл беше вляво от стълбите, на половината път надолу до дясната страна.

— Това ли е единственият изход от този етаж? — попита Теди.

Коули кимна.

— Няма достъп през покрива? — попита Чък.

Коули поклати глава:

— Единственият начин за изкачване е от противопожарния изход. Ще го видите на южната страна на сградата. Има врата, а тя е винаги заключена. Персоналът има ключове, разбира се, но не и пациентите. За да се добере до покрива, тя би трябвало да слезе долу, да излезе навън, да използва ключ, и да се покатери обратно горе.

— Но покривът беше проверен?

Ново кимване:

— Както и всички стаи в отделението. Незабавно. Веднага щом се разбра, че е изчезнала.

Теди посочи към санитаря, който седеше до малка масичка за игра на карти пред стълбите:

— По двайсет и четири часа ли има човек тук?

— Да.

— Значи е имало някой снощи.

— Санитар Гантън, всъщност.

Тръгнаха към стълбището и Чък каза:

— И така… — и повдигна вежди към Теди.

— И така — съгласи се Теди.

— Значи — каза Чък — госпожица Соландо излиза от заключената си стая и влиза в този коридор, слиза по тези стълби. — Самите те слязоха по стълбите и Чък рязко посочи с палец към санитаря, който ги чакаше до площадката на втория етаж. — Минава покрай друг санитар тук, не знаем как, прави се на невидима или нещо такова, слиза по следващото стълбище и излиза в…

Свърнаха надолу по последните стълби и се озоваха пред голямо открито помещение с няколко кушетки, поставени плътно до една стена, с голяма сгъваема маса в центъра, със сгъваеми столове: еркерни прозорци обливаха мястото с бяла светлина.

— Основната жилищна площ — каза Коули. — Където повечето пациенти прекарват вечерите си. Снощи тук се проведе групова терапия. Ще видите, че за помещението на медицинските сестри се влиза точно през онзи портик там. След изгасяването на светлините санитарите се събират тук. Предполага се, че бършат подовете, чистят прозорците и така нататък, но най-често ги хващаме да играят карти тук.

— А снощи?

— Според онези, които са били дежурни, играта на карти е била в разгара си. Седем мъже, седнали в подножието на стълбите, които са играели покер с пет карти.

Чък сложи ръце на хълбоците си, и продължително издиша през устата.

— Тя, очевидно, отново прави онзи номер с невидимостта, и тръгва надясно или наляво.

— Ако е тръгнала надясно, е трябвало да се озове близо до трапезарията, после в кухнята, а отвъд кухнята има врата, която е укрепена и с аларма, нагласена за девет вечерта, след като кухненският персонал си е тръгнал. Отляво е помещението за сестрите и стаята за персонала. Няма врата, от която да се излиза навън. Единствените изходи са вратата от другата страна на обитаемата част, или надолу по коридора зад стълбището. И на двете места снощи е имало пазачи. — Коули погледна часовника си. — Господа, имам съвещание. Ако имате въпроси, не се колебайте да попитате някого от персонала или да отидете при Макферсън. Той се е занимавал с издирването дотук. Би трябвало да разполага с всички сведения, от които имате нужда. Персоналът вечеря точно в шест в столовата в сутерена на спалните помещения за санитарите. След това ще се съберем тук в салона за персонала и можете да говорите с всички, били на работа по време на снощния инцидент.

Той излезе забързано през предната врата, а те го наблюдаваха, докато зави наляво и изчезна.

Теди каза:

— Има ли нещо в това, което да не създава усещането за работа на вътрешен човек?

— Донякъде съм привързан към теорията си за невидимостта. Може да е имала стъкленица с формулата. Следваш ли мисълта ми? Може да ни наблюдава точно в този момент, Теди. — Чък бързо погледна през рамо, а после отново към Теди. — Нещо, за което си струва да се помисли.

Следобед се включиха в групата по издирването и се придвижиха във вътрешността на сушата, когато бризът се усили и стана по-топъл. Огромна част от острова беше обрасла, задушавана от плевели и поляни с гъста трева, през която се провираха здравите пипала на древен дъб и увивни растения, покрити с бодли. На повечето места беше невъзможно да мине човек, дори с мачете, каквото носеха някои от пазачите. Рейчъл Соландо едва ли беше имала мачете, а дори и да бе имала, изглежда, че в самата природа на острова беше да отблъсква всички, дошли там, обратно към брега.