Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Коули прочисти гърло:

— Едва не отменихме операцията, когато те видяхме да слизаш по онази скала. Може би трябваше да го направим.

— Едва не я отменихте. — Теди потисна кикота си с юмрук.

— Да — каза Коули. — Едва не я отменихме. Това беше постановка, Андрю. Беше…

— Казвам се Теди.

— … пиеса. Ти я написа. Ние ти помогнахме да я поставиш. Но пиесата нямаше да сработи, ако нямаше край, и краят винаги беше как ти стигаш до фара.

— Удобно — каза Теди и огледа стените.

— Ти ни разказваш тази история вече от почти две години. Как си дошъл тук да намериш изчезнала пациентка и си се натъкнал на нашите вдъхновени от Третия райх хирургични експерименти и вдъхновеното от Съветския съюз промиване на мозъци. Как пациентката Рейчъл Соландо убила децата си точно по същия начин, както твоята съпруга е убила вашите. Как точно когато си се доближил до разкритието, партньорът ти — и не си ли възхитен от името, което му даде? Чък Аул. Искам да кажа, за бога, кажи го няколко пъти бързо. Това е просто още една от твоите шеги, Андрю — партньорът ти бил отведен и ти си останал да се грижиш сам за себе си, но ние сме се добрали до теб. Дрогирали сме те. И си бил въдворен тук, преди да успееш да се върнеш и да разкажеш тази история на твоя въображаем сенатор Хърли. Искаш ли да ти кажа имената на настоящите сенатори от щата Ню Хампшир, Андрю? Имам ги тук.

— Фалшифицирали сте всичко това? — каза Теди.

— Да.

Теди се разсмя. Разсмя се толкова силно, колкото не се беше смял от смъртта на Долорес насам. Разсмя се и чу гръмкия звук на смеха, а ехото му се накъдри и се присъедини към потоците, които още се лееха от устата му, и се размъти, покри стените като сапунена пяна и се разпростря като атомна гъба в пръските вода.

— Как се прави фалшив ураган? — попита той и плесна по масата. — Кажете ми това, докторе.

— Не може да се имитира ураган — каза Коули.

— Не — каза Теди, — не може. — И отново плесна по масата.

Коули погледна ръката му, после вдигна поглед към очите му.

— Но от време на време можеш да предвидиш някой, Андрю. Особено на остров.

Теди поклати глава: чувстваше, че на лицето му още бе залепена широка усмивка, още докато топлотата й замираше, още докато тя вероятно изглеждаше глупава и слаба.

— Никога не се предавате.

— За твоята измислица бурята беше много важна — каза Коули. — Изчакахме такава.

Теди каза:

— Лъжи.

— Лъжи? Обясни анаграмите. Обясни как така децата в тези представи — деца, които никога не си виждал, ако са били на Рейчъл Соландо — са същите деца в твоите сънища. Обясни, Андрю, откъде се сетих да ти кажа, когато влезе през тази врата: „Скъпи, защо си целият мокър?“ Смяташ ли, че мога да чета мисли?

— Не — каза Теди. — Мисля, че бях мокър.

За миг Коули изглеждаше, сякаш главата му ще се изстреля от врата. Той си пое продължително дъх, сгъна ръце и се наведе навътре към масата.

— Пистолетът ти беше пълен с вода. Твоите кодове? Те се издават сами, Андрю. Ти играеш шеги на самия себе си. Погледни онзи в тефтерчето си. Последният. Погледни го. Девет букви. Три реда. Би трябвало да е фасулска работа да го разбиеш.

Погледни го.

Теди погледна надолу към страницата.

13 (М)-21(У)-25(И)-18(Р)-1(А)-5(Е)-8(Х)-15(О)-9(И)

— Времето ни изтича — каза Лестър Шийхан. — Моля те, разбери, всичко се променя. Психиатрията. От известно време тя води своя собствена война и ние губим.

М-У-Р-А-Е-Х-О-И

— Да? — каза разсеяно Теди. — И кои са тези „ние“?

Коули каза:

— Хора, които вярват, че до ума не се стига чрез шишове за лед в мозъка или големи дози опасни лекарства, а чрез искрено преценяване на аз-а.

— Искрено преценяване на аз-а — повтори Теди. — Хей, това си го бива.

Три реда — беше казал Коули. Вероятно по три букви на ред.

— Слушай ме — каза Шийхан. — Ако се провалим тук, сме загубени. Не само с теб. Точно сега балансът на силите е в ръцете на хирурзите, но това бързо ще се промени. Контрола ще поемат фармацевтите, а това няма да е по-малко варварство. Само ще изглежда така. Същото зомбиране и складиране, които се случват сега, ще продължат под по-приемлив за обществото облик. Тук, на това място, то се свежда до теб, Андрю.

— Казвам се Теди. Теди Даниелс.

Теди предположи, че първият ред вероятно гласи „вие“.

— Нахринг е запазил операционна зала на твое име, Андрю.

Теди вдигна поглед от листа.

Коули кимна:

— Имахме четири дни да се справим с това. Ако се провалим, ще бъдеш подложен на операция.