Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Имате пет секунди, шерифе.

Коули вдигна телефона от радиостанцията, завъртя ръчката и Теди го загледа как вдига телефона към устата си.

— Вече са три секунди. Дръпнете този спусък или ще останете на този остров до смъртта си.

Теди усещаше тежестта на оръжието. Въпреки треперенето, имаше шанс, ако се възползваше от този шанс сега. Ако убиеше Коули, ако убиеше всеки, който го чакаше навън…

Коули каза:

— Надзирател, можете да го пратите горе.

И зрението на Теди се проясни и треперенето му намаля до леки вибрации и той погледна надолу по цевта, докато Коули прибираше телефона.

На лицето на Коули имаше странно изражение, сякаш едва сега му хрумна, че Теди може и да са му останали нужните способности да се справи с това.

И Коули вдигна ръка.

Каза:

— Добре, добре.

И Теди го застреля право в гърдите.

После повдигна ръце и застреля Коули в лицето.

С вода.

Коули се намръщи. После примигна няколко пъти. Извади кърпичка от джоба си.

Вратата се отвори зад Теди, и той се завъртя в стола си и се прицели, когато в стаята влезе един мъж.

— Не стреляй — каза Чък. — Забравих да си сложа дъждобрана.

Коули си изтри лицето с кърпичката и си седна отново на мястото, а Чък заобиколи масата и отиде до Коули, а Теди преобърна пистолета в дланта си и се втренчи в него.

Погледна през масата, докато Чък сядаше, и забеляза, че носи бяла престилка.

— Мислех, че си мъртъв — каза Теди.

— Не — каза Чък.

Изведнъж му беше трудно да изрича думите. Усещаше, че е склонен да заеква точно както беше предсказала лекарката.

— Аз… аз… бях… бях готов да умра, за да те измъкна оттук. Аз… — Пусна пистолета на масата и почувства как цялата сила се изцежда от тялото му. Падна в стола си, неспособен да продължи.

— Искрено съжалявам за това — каза Чък. — Д-р Коули и аз се измъчвахме заради това в продължение на седмици, преди да вкараме това в играта. Никога не съм искал да оставя у теб чувството, че си предаден, или да ти причиня неоправдана болка. Трябва да ми повярваш. Но бяхме сигурни, че нямаме алтернатива.

— В този случай се надпреварвахме с времето — каза Коули. — Това беше последното ни отчаяно усилие да те върнем обратно, Андрю. Радикална идея, дори за това място, но се надявах, че ще проработи.

Теди избърса потта в очите си и накрая я размаза там. Погледна през замъгленото петно към Чък.

— Кой си ти? — попита.

Чък протегна ръка през масата:

— Д-р Лестър Шийхан — каза той.

Теди остави ръката да виси във въздуха и накрая Шийхан я отдръпна.

— Значи — каза Теди и шумно пое през ноздрите си мокър въздух — ме оставихте да повтарям как трябва да намерим д-р Шийхан, когато вие… вие сте били Шийхан.

Шийхан кимна.

— Наричахте ме „шефе“. Разказвахте ми шеги. Непрекъснато ме занимавахте. Държахте ме под око през цялото време, така ли е, Лестър?

Погледна към него през масата и Шийхан се опита да издържи на погледа му, но не успя, сведе очи към вратовръзката си и я пусна върху гърдите си.

— Трябваше да те държа под око, да се погрижа да си в безопасност.

— В безопасност — каза Теди. — Значи това напълно оправя всичко. Прави го морално.

Шийхан пусна вратовръзката си.

— Познаваме се от две години, Андрю.

— Това не ми е името.

— Две години. Аз съм твоят психиатър. Две години. Погледни ме. Нима дори не ме разпознаваш?

Теди избърса потта от очите си с маншета на сакото, този път те се проясниха и той погледна през масата към Чък. Добрият стар Чък с непохватността, с която държеше огнестрелни оръжия и тези ръце, които не отговаряха на професионалните изисквания, защото не бяха ръце на ченге. Бяха ръце на лекар.

— Ти ми беше приятел — каза Теди. — Доверих ти се. Разказах ти за жена си. Говорих ти за баща си. Слязох по една шибана скала да те търся. Наблюдаваше ли ме тогава? Пазеше ли ме тогава? Ти ми беше приятел, Чък. О, съжалявам. Лестър.

Лестър запали цигара и Теди беше доволен да види, че и неговите ръце трепереха. Не много. Далеч не толкова силно като тези на Теди, и треперенето спря веднага щом си запали цигарата и метна кибритената клечка в един пепелник. Но все пак…

Надявам се и ти да го имаш — помисли си Теди. Каквото и да е.

— Да — каза Шийхан (и Теди трябваше да си напомни да не мисли за него като за Чък) — грижех се да си в безопасност. Да, изчезването ми беше част от фантазията ти. Но идеята беше да видиш формуляра за приемането на Ледис на пътя, не надолу под брега. Изпуснах го от скалния нос погрешка. Просто го изваждах от задния си джоб, и вятърът го духна и той отлетя. Слязох да го търся, защото знаех, че ако аз не го направя, ти ще го сториш. И застинах. Точно под ръба на онзи скален нос. Двайсет минути по-късно, ти падаш точно пред мен. Искам да кажа, на крачка. Почти се пресегнах и те хванах.