Фред Варгас - Едно незнайно място

— Станал си късно — обади се най-после Владислав раздразнено.

— Да.

— Не си закусил. Адрианус казва, че ставаш, щом закукуригат петлите, като селянин, че пристигаш в Бригадата четири часа преди него.

— Не съм чул да кукуригат петли.

— Мисля, че отлично си чул да кукуригат петли. Мисля, че си спал с Даница.

Адамсберг повървя няколко метра мълчаливо.

— Плог — каза той.

Владислав подритна с крак едно камъче, поколеба се, после се позасмя. С разпуснатите си на раменете коси приличаше на славянски воин, пришпорил коня си към западните земи. Запали цигара и влезе в ритъма на свойственото си бърборене.

— Ще си изгубиш времето у Архангел. Ще научиш сума ти много умни неща, но нищо, което да ти помогне в разследването, нищо, което да напишеш в доклада си. Само глупости, както казва Адрианус.

— Няма нищо, и без това не умея да пиша доклади.

— А началникът ти? Какво ще каже? Че си отишъл да правиш любов на брега на Дунава, докато из Франция се разхожда убиец?

— Той винаги мисли горе-долу това. Моят началник, или някой там горе, който командва моя началник, се опитва да ми скрои шапка. Така че по-добре да стоя тук и да се образовам.

Владислав представи Адамсберг на Архангел, който кимна и веднага постави на масата пълнената зелка. Владислав мълчаливо сервира.

— Почистил си камъка на Благойевич — каза Архангел и започна да тика в устата си огромни залци. — Изстъргал си мъха. Прочел си името.

Владислав превеждаше симултанно, достатъчно бързо, за да остане Адамсберг с впечатлението, че разговаря направо с възрастния човек.

— Сбъркал ли съм?

— Да. Гробът не трябва да се пипа. Има опасност да се събуди. Тукашните хора се боят от него, някои може да ти се разсърдят, че си почистил името му. Някои може дори да си помислят, че той те е извикал, за да те направи свой слуга. И да те убият, преди да си посял смърт из селото. Петър Благойевич си търси слуга. Разбираш ли? От това се страхува Биляна, жената, която се е опитала да те задържи. Той те привлича, той те привлича , това ми каза, че ти е казала.

— Он те jе привукао! Он те je привукао! — повтори Владислав на сръбски.

— Да, това каза — призна Адамсберг.

— Не влизай в света на вампирите, младежо.

Архангел замълча, за да може препоръката му да проникне надълбоко в главата на Адамсберг, после наля вино.

— Влад ми каза снощи какво те интересува в историята на Благойевич. Задавай си въпросите. Но не стъпвай в незнайното място.

— Къде?

— В незнайното място. Така се казва поляната, където му е гробът. И няма този клет Петър да те нападне, а някой съвсем жив човек. Понеже сигурността на селото е по-важна от всичко. Яж, че ще изстине.

Адамсберг се подчини и опразни три четвърти от чинията си, преди да вземе думата.

— Извършени са две ужасни убийства, във Франция и в Австрия.

— Знам. Влад ми разказа.

— Мисля, че двете жертви са потомци на Благойевич.

— Благойевич няма потомци с това име. Всички от рода му напуснаха селото с австрийското си име Плогойовиц, та хората от селото никога да не ги открият. Но се разчу, че са се прекръстили, след като един от нашите пътувал до Румъния през 1813-а и като се върнал, добавил върху плочата името „Плогойовиц“. Сегашните потомци на Благойевич, ако има такива, се наричат Плогойовиц. Защо смяташ, че става дума за тях?

— Жертвите не само са убити, но и телата им са унищожени. Вчера питах Владислав как се убива вампир.

Архангел няколко пъти поклати глава, отмести чинията си и взе да върти в пръстите си една много голяма цигара.

— Целта не е да се унищожи вампирът, а да се направи така, че той никога да не се върне. Да бъде блокиран, впримчен, заклещен. Съществуват много начини да се направи това. Смята се, че най-разпространеният е да се прободе сърцето. Но не е така. Навсякъде най-важното са краката.

Архангел издуха струя дим и доста дълго разговаря с Владислав.

— Ще направя кафе — обясни Владислав. — Архангел те моли да го извиниш, че няма десерт, защото готви сам, а не обича сладко. Не обича и плодове. Не обича нещо течно да се стича и да се лепи по ръцете му. Пита харесала ли ти е пълнената зелка, защото си си сипал само веднъж.

— Много беше вкусно — искрено отговори Адамсберг, смутен, че не се е сетил да похвали ястието. — На обяд никога не ям много. Помоли го да ме извини.

След като изслуша отговора, Архангел направи знак, че е приел обяснението, додаде, че Адамсберг може да го нарича с малкото му име, и продължи разказа си.