Фред Варгас - Едно незнайно място

— Толкова ли са много?

— Тук, Адамсберг, и в радиус от петстотин километра са съществували хиляди вампири. Но епицентърът е на мястото, на което се намираме. Където е царувал великият Плогойовиц, неоспоримият водач на глутницата.

— Ако Архангел не вярва, защо почиства гроба?

— За да успокои селяните. Всяка година подменя цепениците, защото дървото изгнива отдолу. И някои хора мислят, че понеже му е свършила пръстта, Плогойовиц е започнал да яде цепеници. Затова Архангел ги подменя и реже издънките по пъновете. Само той смее да прави това, разбира се. Никой друг не се доближава до гроба. Но хората все пак не са загубили напълно здравия си разум. Смятат, че Плогойовиц нищо не може да им направи, защото е прехвърлил силата си в потомците си.

— И къде са тези потомци? Тук?

— Шегуваш ли се? Още преди да изровят Плогойовиц, целият му род избягал от селото. Опасявали се, че ще ги избият. После се разпръснали навсякъде, никой не знае къде точно. Плъзнали насам-натам и сеели малки вампирчета. Но някои твърдят, че ако Плогойовиц успее да излезе от гроба си, ще възстанови ужасната си цялост. Други пък са убедени, че макар част от Плогойовиц наистина да е в гроба, целостта му царува на друго място.

— Къде?

— Не знам. Всичко това си спомням от разказите на моя дедо. Ако искаш да научиш повече, обърни се към Архангел. Той ни е сръбският Адрианус.

— Но знае ли се, Влад, дали някое конкретно семейство е станало жертва на Плогойовиц?

— Ами неговото, нали ти казах. Девет негови роднини са умрели. Значи е имало епидемия. Старият Плогойовиц е бил болен и е предал заразата на семейството си, което я е предало на съседите си. Толкова е просто. После изпаднали в ужас и потърсили изкупителна жертва. Затова се върнали към първия смъртен случай, забили му кол в сърцето и готово.

— А ако епидемията пак се появяла?

— Случвало се е многократно. Тогава отваряли гроба, като си мислели, че части от съществото са все още активни, и започвали отначало.

— А ако хвърлели праха в реката?

— Отваряли друг гроб, на мъж или жена, заподозрени, че са откраднали частица от чудовището, недоизгоряла на кладата, че са я изяли и на свой ред са станали вампири. И така продължавали, докато епидемията отзвучавала. Докато можели да кажат: няма вече смъртни случаи.

— Само че има, Владислав. Един Пльогенер в Пресбаум и един Плог в Гарш. Два потомъка на Плогойовиц, в Австрия и във Франция. Тук само ракиjа ли има? Това нещо ме изсмуква като твоя дъвкач. Бира? Дали няма бира?

— „Йелен“.

— Добре, нека е „Йелен“.

— Може да е станало нещо друго, което да е задвижило отмъщението. Представи си, че Плогойовиц не е бил вампир през 1725-а. Тогава? Как смяташ?

Адамсберг се усмихна на съдържателката, която му носеше бирата, и се опита да си спомни как се казва „благодаря“. Консултира се с гърба на ръката си.

— Хвала — рече и направи знак, че иска да запали, при което Даница извади от полата си пакет с непозната марка, „Морава“.

— Подарък — каза Влад. — Пита защо имаш два часовника и нито един от двата не е точен.

— Кажи й, че не знам.

— Он не зна — преведе Влад. — Намира, че си хубав мъж.

Даница се върна в стаята, където правеше сметките си, и Адамсберг проследи с поглед ханша й, който се поклащаше под сиво-червената пола.

— Ако не е имало вампир? — настоя Влад.

— Тогава бих заложил на семейна история, довела до строги наказания с фатален край. Неразкрито убийство, предаден съпруг, незаконно дете, откраднато богатство. Водел-Плог е много богат и не е оставил парите си на сина си.

— Виждаш ли? Там търсѝ. Където има пари търсѝ.

— Проблемът е в телата, Влад. Раздробени, така че нито една частица да не може да се възстанови. Селяните раздробявали ли са вампирите или са се задоволявали с кола и огъня?

— Архангел знае.

— Къде е той? Кога мога да го видя?

Кратък разговор с Даница, после Влад се върна на масата леко учуден.

— Изглежда, че Архангел те очаква утре на обяд и ще направи пълнена зелка. Знае, че си почистил и разгледал плочата — всички са в течение. Казва, че с това не бива да си играеш, ако не искаш да умреш.

— Нали каза, че Архангел не вярва?

— Ако не искаш да умреш — повтори Влад, обърна чашката с ракиjа и се разсмя.

Тесен черен път водеше до къщата на Архангел на брега на Дунава. Двамата мъже вървяха, без да разговарят, сякаш някакъв чужд елемент се бе промъкнал в отношенията им. Освен ако от цигарения дим вечер Владислав не ставаше мълчалив сутрин. Вече беше горещо, Адамсберг бе свалил черното си сако. Чувстваше се отпочинал, гюрултията на града и на разследването затихваше в омарата на забравата, която се издигаше над реката и закриваше свирепия образ на Церк, нервната обстановка в Бригадата, тежката заплаха, която тегнеше над комисаря, стрелата, изстреляна от хората там горе, която скоро щеше да достигне целта си. Дали Дин още лежеше с температура? Успял ли бе да забави предаването на пробата? А Емил? А кучето? Човекът, бронзирал покровителката си? Всички те се губеха в мъглата, с която Кисилова нежно обгръщаше ума му.