Фред Варгас - Едно незнайно място

— Защо има две имена?

— Има две имена, но човекът е един и същ. Плогойовиц е австрийската версия на Благойевич. По времето, когато е живял тук, областта е била владение на Хабсбургите.

— Защо е бил проклет?

— Защото през 1725 селянинът Петър Плогойовиц е умрял в Киселево, родното му село.

— Не започвайте със смъртта му. Кажете ми какво е направил през живота си.

— Но животът му се е повредил след смъртта му. Три дни след погребението, през нощта, Плогойовиц отишъл да види жена си и поискал да му даде чифт обувки, за да може да пътува.

— Обувки ли?

— Да. Бил ги забравил. Още ли искате да знаете, или разбирате за каква глупост става дума?

— Разказвайте по-нататък, Влад. Напомня ми нещо тази история с мъртвеца, дето си искал обувките.

— През десетте седмици след посещението му смъртта внезапно покосила девет души, все негови роднини. Изтичала им кръвта и умирали от изтощение. Докато агонизирали, разправяли, че са видели Плогойовиц да се навежда над тях, дори да ляга върху тях. Паника обхванала селяните, които били убедени, че Плогойовиц е станал вампир и ще им изпие живота. Изведнъж цяла Европа заговорила за него. Именно заради Плогойовиц, заради Киселево, в което пиеш ракиjа тази вечер, думата „вампир“ се е разпространила отвъд тези земи.

— Чак толкова?

— Плог. Като минали два месеца, селяните решили да отворят гроба и да унищожат тялото, въпреки че Църквата категорично им забранявала. Духовете се разбунили, Империята възложила на гражданските и религиозните власти да предотвратят брожението. Въпросните власти безпомощно присъствали на ексхумацията. Но наблюдавали и записвали. По тялото на Петър Плогойовиц нямало и следа от разложение. Бил напълно запазен, кожата му била съвсем свежа.

— Като жената от Лондон. Някоя си Елизабет, чийто съпруг отворил ковчега й след седем години, за да си вземе стиховете. Била като нова.

— Вампир ли е била?

— Така разбрах.

— Тогава е нормално. Старата кожа на Плогойовиц и старите му нокти се търкаляли в пръстта на гроба. От устата му течала кръв, както и от другите му отвори — от ноздрите, очите и ушите. Тези факти били съвестно отбелязани от австрийските чиновници. Петър бил изял савана си и имал ерекция. Тази последната подробност обикновено се пропуска в отчетите. Ужасените селяни издялали един кол и го проболи в сърцето.

— И той изревал?

— Да. Ужасяващият му рев се чул из цялото село, а в гроба плиснала кръв. Извадили гадното му тяло и го изгорили. Превърнали го в пепел. Изровили деветте му жертви, затворили ги в запечатана гробница и изоставили гробището.

— Старото гробище, на запад?

— Да. Бояли се заразата да не се разпространи под земята. И хората престанали да измират. Така се говори.

Адамсберг отпи мъничко ракиjа .

— В края на гората, под хълмчето, там ли е заровен прахът му?

— Има две версии. Някои разправят, че прахът му е бил разпръснат в Дунава, други твърдят, че е бил заровен в този гроб, далеч от селото. Според поверието частица от ужасния Плогойовиц е оцеляла и там, под онова хълмче, чували я да дъвче. Това показва, че токсичността на Петър е намаляла, след като е слязъл до по-долния стадий, стадия на дъвкача.

— Превърнал се е в подвампир?

— В пасивен вампир, който не излиза от гроба си, но демонстрира своята ненаситност, като изяжда всичко, което се намира около него: савана, ковчега и пръстта. Съществуват хиляди свидетелства, свързани с дъвканите. Чували са как тракат зъбите им под земята. По-добре е все пак да не се приближаваш до тях и добре да затиснеш гроба им.

— За това ли са цепениците и камъните?

— За да му попречат да излезе, да.

— Кой ги поставя?

— Архангел — каза Влад, като понижи тон, докато Даница отново пълнеше чашите им.

— А защо са отрязали дърветата наоколо?

— Защото корените им могат да плъзнат към земята около гроба и дървото да се зарази. Затова не трябва да се оставя да расте. Нито да се берат цветя наоколо, защото Плогойовиц е в стъблата им. Архангел окосява всичко веднъж годишно.

— Мисли, че Плогойовиц може да излезе оттам?

— Архангел е единственият, който не мисли така. Една четвърт от селяните тук твърдо вярват, че може. Друга четвърт поклащат глави, без да се произнасят по въпроса, за всеки случай, за да не си навлекат гнева на вампира, като му се подиграват. Останалите се правят, че не вярват, казват, че това са стари легенди за простолюдието. Но не се чувстват спокойни и затова не са напускали селото през войната. Единствен Архангел наистина не вярва. Затова не го е страх и е научил наизуст историята на вампирите, от върколаците, упирите и вурдалаците до носфератите, вещиците, стафиите и морите.