Фред Варгас - Едно незнайно място

Сръбският Данглар, припомни си Адамсберг. Нямаше представа какво е Visum и какво Repertum, нито как да ги намери, а старият Архангел не му даваше да записва. Адамсберг триеше ръце една в друга и се опитваше да не забрави. Визум и Репертум на Флюкингер.

— Случаят нашумял повече и от този на Плогойовиц, гръмнал из целия Запад, половината били „за“, половината — „против“, вашият Волтер се подхилквал, намесил се и австрийският император, Луи XV наредил да му се докладва как върви разследването, лекарите си скубели косите или се молели да оцелеят, теолозите били като в небрано лозе. Потекли реки от мастило, развихрили се спорове. Заради случилото се тук — добави Архангел, като хвърли поглед на хълмовете наоколо.

— Слушам те — повтори Адамсберг.

— По време на войната между Австрия и Турция един войник се върнал в родното си село Медведжа след няколкогодишно участие във военните действия. Но не бил същият. Разказал, че е станал жертва на вампир, че жестоко се е бил с него, че вампирът го преследвал чак до турска Персия и че накрая успял да убие чудовището и да го зарови. Бил донесъл пръст от гроба му и редовно ядял от нея, за да се предпазва. Знак, че войникът не се чувствал в безопасност, въпреки че уж бил победил вампира. Живеел си в Медведжа, като лапал пръст, обикалял гробищата и безпокоял съседите си. През 1727 година паднал от една каруца със сено и си счупил врата. През месеца, последвал смъртта му, четирима души умрели в Медведжа, така както умират нападнати от вампири, и хората обявили, че войникът на свой ред е вампирясал. Били толкова възбудени, че властите разрешили да го изровят четирийсет дни след смъртта му под прякото им наблюдение. Нататък историята е известна.

— Разкажете я все пак — помоли Адамсберг, който се разтревожи, че Архангел може да спре.

— Тялото било заруменяло, от всички отвори течала кръв, кожата била млада и опъната, старите нокти лежали на дъното на ковчега и нямало никакви признаци Други казват, че не било писък, а нечовешка въздишка. Отрязали му главата и го изгорили.

Старецът отпи мъничко под бдителния поглед на Адамсберг. Оставаше само една трета от втората чашка. Ако Адамсберг добре бе чул датите, войникът умрял две години след Плогойовиц.

— Четирите жертви също били изровени и били подложени на същото лечение. Но понеже се бояли вампирът от Медведжа да не зарази съседите си по гробище, решили да продължат акцията. През 1731 година започнали официално разследване. Отворили четирийсет гроба, близки до войнишкия, и открили, че седемнайсет тела били останали румени и закръглени — на Милица, Йоаким, Ружица и детето й Раде, на жената на байрактаря и сина му, на Станойко, Милое, Стана и някои други. Всички били извадени от ковчезите и изгорени. И хората престанали да умират.

Оставаха само няколко капки в чашата на Архангел, сега всичко зависеше от скоростта, с която ще реши да ги изгълта.

— Ако този войник се е борил с Петър Плогойовиц — бързо започна Адамсберг, — защото с него се е борил, нали?

— Така казват.

— Ако е било така, членовете на семейството му не са били — как да кажа — вампири по свое желание и са могли да се смятат за жертви на Плогойовиц, за заловени и поробени хора. Мъже и жени, превърнати във вампири насила, унищожени от онова същество.

— Несъмнено. Точно такива са били.

Адамсберг разклати последната капка, разглеждайки проблясващите фасети на стъклото на слънчевата светлина.

— Името на войника? — спешно попита Адамсберг. — Знае ли се?

Архангел вдигна глава към бялото небе и изпрати капката ракиjа в гърлото си, без да докосва чашата с устни.

— Арнаут Павле. Казвал се е Арнаут Павле.

— Плог — вметна Владислав.

— Постарай се да го запомниш — заключи Архангел и се отпусна в креслото си. — Това име е някак недовършено. Сякаш Плогойовиц го е всмукал и осакатил.

Адамсберг слушаше бъбренето на Вейл по телефона — какво представляват местните ястия и вина, опитал ли е поне прочутата пълнена зелка?

Краката му го водеха спокойно през един пейзаж, който вече му изглеждаше познат, почти роден. Успяваше да разпознае някое цвете, някоя неравност на терена, някой покрив. Озова се на завоя на горския път, понечи да се отправи към края на гората, но се въздържа. Привлича те, привлечен си. Слезе към реката и се загледа във върховете на Карпатите.

— Слушате ли ме, господин комисар?

— Разбира се.

— Аз все пак за вас работя.

— Не, работите срещу мрачните властници там горе.