Фред Варгас: Едно незнайно място

— Сто и седемдесет години — тихо уточни Данглар.

— Окей — каза Радсток в опит да се вземе в ръце. — Можете да си вървите в хотела, сега ще извикам момчетата.

Извади телефона си и се усмихна неловко на колегите си.

— Обувките са лошокачествени — каза, докато набираше номера си. — Нищо чудно да са френски.

— Ако обувките са френски, краката също са френски — допълни Данглар.

— Да, Данглар. Кой англичанин ще вземе да си купува френски обувки?

— Което значи, че ако зависеше от вас, щяхте да ни хвърлите в този ужас през Ламанша.

— В известен смисъл, да. Денисън? Радсток на телефона. Изпрати пълен екип от отдела по убийствата на вратата на Хайгейт. Не, няма тела, само противна купчина скапани обувки, може би двайсетина. С краката вътре. Да, целия екип, Денисън. Окей, дай ми го — добави началникът уморено.

Шефът му Клемс беше в Скотланд Ярд, петък винаги бе натоварен ден. Изглежда, че в управлението нещо обсъждаха и Радсток чакаше. Данглар се възползва от паузата, за да обясни на Адамсберг, че само френски крака биха приели френски обувки и че началникът живо желае да запрати крака и обувки през Ламанша, та до центъра на Париж. Адамсберг кимаше, скръстил ръце на гърба, и бавно обикаляше наоколо, оглеждайки зида на гробището, за да си представи къде искат да отидат мъртвите крака. Краката, които знаеха неща, които той не знаеше.

— Двайсетина, сър — повтори Радсток. — На мястото съм и ги виждам.

— Радсток — недоверчиво произнесе началникът Клемс. — Какво е тази дивотия? Тази история с краката вътре?

— Год — каза Радсток, — аз съм в Хайгейт, сър, не в Куинс Лейн. Ще ми изпратите ли момчетата или ще ме оставите сам да се оправям с тази гнус?

— Хайгейт? Веднага трябваше да кажете, Радсток.

— От един час насам само това повтарям.

— Добре, добре — каза Клемс, внезапно станал сговорчив, сякаш думата Хайгейт задвижваше алармен сигнал. — Екипът тръгва веднага. Мъже, жени?

— По малко от всичко, сър. Крака на възрастни хора. В обувките.

— Кой ви насочи?

— Лорд Клайд-Фокс. Той е открил гнусотията. Беше изгълтал литри, за да се съвземе.

— Добре — бързо каза Клемс. — А обувките? Качество? Нови ли са?

— Бих казал двайсетинагодишни. И доста грозни, сър — додаде той с уморена ирония. — С малко късмет можем да ги пробутаме на франсетата и да си измием ръцете.

— Никакви такива, Радсток — строго го прекъсна Клемс. — Тече международен колоквиум и очакваме резултати.

— Знам, сър. Двамата парижки полицаи са при мен.

Радсток отново се позасмя, погледна Адамсберг и прибягна до същата езикова хитрост като френските си колеги, като забележимо ускори ритъма на речта си. За Данглар беше ясно, че унижен от това, че е трябвало да ги моли да го придружат, полицейският началник си го връщаше с порой от критики по адрес на Адамсберг.

— Искате да кажете, че самият Адамсберг е при вас? — прекъсна го Клемс.

— Самият. Тоз дребосък прав ли спи или какво?

— Дръжте си езика и проявете повече уважение, Радсток — заповяда Клемс. — Тоз дребосък, както казвате, е крачеща бомба.

Колкото и отпуснат да изглеждаше, Данглар не беше спокоен човек, а и малко тънкости на английския му убягваха. Той неизменно защитаваше Адамсберг освен когато самият той го критикуваше. Сега изтръгна телефона от ръката на Радсток и се представи, като се отдалечи от миризмата на мъртвите крака. На Адамсберг му се стори, че човекът от другата страна на линията ще се окаже по-добър другар за риболов от Радсток.

— Да допуснем — сухо прие обясненията му Данглар.

— Нищо лично, майор Денглард, повярвайте — каза Клемс. — Не че оправдавам Радсток, но той беше там преди повече от трийсет години. И това ако е късмет, точно на него да му се случи шест месеца преди да се пенсионира.

— Това е стара история, сър.

— Няма нищо по-лошо от старите истории, добре знаете. Старите корени винаги пробиват моравата и това може да продължи векове. Бъдете снизходителен към Радсток. Вие не можете да разберете.

— Мога. Познавам драмата на Хайгейт.

— Не говоря за убийството на туриста.

— Нито пък аз, сър. Говорим за историческия Хайгейт, сто шейсет и шест хиляди и осемстотин трупа, петдесет и една хиляди и осемстотин гроба. Говорим за нощните преследвания от седемдесетте години на миналия век и дори за Елизабет Сидал.

— Чудесно — каза Клемс след кратка пауза. — Е, щом знаете всичко това, знайте също, че Радсток е участвал в последното преследване и че по онова време беше още неопитен. Включете това в сметката му.